Поне не се налагаше да мъкне маркуча, защото проклетият дъжд осигуряваше водата, необходима за лепкавата каша.
Лепкава каша, мислеше си тя, докато работеше здраво с лопатата. Именно в такава ги бе забъркал Конър.
Защо му трябваше да намесва любовта? Любов и обещания, мечти за бъдеще и семейство, и вечно щастие? Нима всичко не вървеше чудесно? Не си ли прекарваха Отлично като приятели, които правят секс и се забавляват?
Сега ѝ беше казал всички онези думи – и при това много от тях на ирландски. Коварен план, мислеше си тя, докато загребваше с лопатата, обръщаше и напластяваше. Искаше да обърка сърцето ѝ. Да я накара да въздиша и да се предаде.
Беше я накарал да се почувства слаба – точно така – а тя не знаеше как да се справя със слабостта. Тя беше неин враг и той бе насъскал врага ѝ срещу нея. И нещо повече, беше я накарал да се страхува.
Но пък тя сама бе започнала всичко, нали така? О, сама си беше виновна за цялата ситуация, както и за бедите, които щеше да докара на всички.
Първа го бе целунала, не можеше да го отрече. Беше го вкарала в леглото си и така бе променила напълно отношенията им.
Конър бе романтик по душа, знаеше го предварително, Но след като бе сменил толкова много приятелки през годините, как можеше да очаква подобни обяснения в любов?
И без това имаха да се справят с толкова проблеми. Времето до Вси светии намаляваше с всеки изминал ден и ако изобщо имаха някакъв солиден план за битката, на нея поне не ѝ беше известен.
Оптимизмът на Конър, решителността на Брана, яростта на Фин, вярата на Айона. Всичко това го имаха, както и предаността на Бойл и нейната собствена.
Но нямаха никаква стратегия и тактика срещу тъмната магия.
И вместо да съсредоточи ума си върху планирането на стратегията и тактиката, Конър О’Дуайър беше зает да ѝ говори красиви думи за това как била ритъмът на сърцето му и любовта на живота му във всички времена.
На ирландски. Докато вършеше невъзможни неща с тялото ѝ.
А на сутринта я бе погледнал право в очите, след като се бяха върнали от онзи странен свят на сънищата, и ѝ бе казал, че е влюбен в нея.
И се бе усмихнал, спомни си тя сега, силно ядосана. Сякаш да преобърне целия ѝ свят с краката нагоре, бе просто една хубава шега.
Трябваше да го изрита от леглото и да го просне на пода. Така трябваше да направи.
Щеше да се разбере с него, за бога. Защото тя не можеше да бъде слаба, нито с него, нито с когото и да било. Нямаше да бъде слаба и уплашена. Нямаше да се остави да обърка сърцето ѝ, така че да даде обещания, които ще наруши.
Нямаше да се превърне в слаба и беззащитна жена като майка си. Неспособна да се грижи сама за себе си. Посрамена и тъгуваща от предателството, дошло като удар с брадва от един мъж.
И нещо повече – по-лошо – нямаше да си позволи да стане нехайна и егоистична като баща си. Който бе дал обещания и дори ги бе спазвал, но само докато всичко вървеше гладко. Който безмилостно бе нарушил клетвите си и разбил сърцата на онези, които го обичат, когато се изправи срещу трудности в живота.
Не, нямаше да стане ничия съпруга, ничий товар в живота, ничие сърце. Особено на Конър О’Дуайър.
Защото, бог да ѝ е на помощ, го обичаше твърде много.
Усети в гърлото ѝ да се надига стон, но побърза да го задуши безмилостно.
Това беше само временно, убеждаваше тя сама себе си, докато покриваше отново купчината с чувалите от фураж. Този огън в сърцето не можеше да трае дълго.
Никой не можеше да го понесе.
Скоро щеше да се окопити, както и Конър. И всичко щеше да се превърне в един от онези странни сънища.
Каза си, че вече е по-спокойна, че физическият труд ѝ се е отразил добре. Сега беше готова да се извини на Мик – най-вече – както и на останалите.
– Изтърпя си покаянието – изрече тя гласно, отстъпи крачка назад и се обърна.
Баща ѝ се усмихна насреща ѝ.
– Ето те и теб, принцесо.
– Какво?
Едно птиче чуруликаше в черничевото дърво, а розите цъфтяха като в приказка. Обичаше тези градини, цветовете, уханията, чуруликането на птиците и песента на фонтана, докато водата се изливаше в басейна от вазата в ръцете на грациозна девойка.
Обичаше и всички тайни кътчета и сенчести беседки, където можеше да се скрие от братята и сестрите си, ако искаше да остане сама.
– Пак си потънала в мечти и не чуваш как те викам. – Той се засмя и гръмкият му смях накара устните ѝ да се разтегнат, макар сълзите да напираха в очите ѝ.