Выбрать главу

– Каза нещо ужасно безсърдечно и егоистично. Ти си ми приятелка, почти сестра, освен по кръв, откакто се помня. И въпреки това можеш да си помислиш, че ще те отблъсна?

– Не. Не го мисля. Толкова съм объркана, всичко в мен е наопаки.

– Сълзите ще ти се отразят добре. – Брана кимна и сега гласът ѝ бе рязък. – Не плачеш често, а сега ще ти подействат целебно. Като пречистване. В тази къща има петима души – не, не е съвсем вярно, след като ти се събуди, Айона и Бойл отидоха да ти опаковат багажа.

– Багажа…

– Тихо. Не съм свършила. Тези петима те обичат и никой от тях не заслужава да си помислиш, че ще престане да те обича само защото си направила нещо лошо.

– Съжалявам. Много съжалявам.

– Знам. Но аз съм тук, Мийра, стоя между теб и Конър, обичам и двама ви. Той винеше себе си, разбираш ли, че не ти е дал достатъчно здрава защита.

– Знам. – Гласът ѝ пресекваше и трепереше при всяка дума. – Каза ми. Спомних си. Казах му. Той ме напусна.

– Напуснал е стаята, Мийра, каква глупачка си само. Това е Конър О’Дуайър, няма по-добър, по-верен и великодушен човек на света от него. Не е проклетият ти баща и изобщо не прилича на него.

– Не исках да кажа… – Всичко се върна в съзнанието ѝ в един миг, а силата и яркостта на образите я остави без дъх.

– Спокойно. Стой спокойно. – Брана се втурна към нея, стисна я за ръцете, спря паниката ѝ. – Само дишай бавно, спокойно. Гледай ме в очите, право в очите. Спокойно, поеми въздух.

– Спомням си.

– Първо се успокой. Никой няма да те нарани тук, няма мрак. Пречистили сме свещите, сложили сме билки и кристали. Това е убежище. Място на покой.

– Спомням си – повтори тя уверено. – Той беше там.

– Сега малко ще си починеш, колкото и да ми се иска да науча всичко, ще почакаме, докато се съберем всички. Ще го разкажеш само веднъж.

А и Конър, помисли си Брана, заслужаваше да чуе цялата история.

– Онова, което ми стори? Можеш ли да ми кажеш какво беше? Колко опасно беше?

– Първо си изгълтай бульона.

Нетърпелива и донякъде по-уверена, Мийра вдигна . Купичката, изпи всичко до дъно. И така разсмя Брана.

– Сега стана тя каквато стана.

– Кажи ми… О!

Сякаш усети токов удар или един хубав, бърз оргазъм, или я улучи светкавица. Енергията я прониза до последна– » та клетка, разтърси я цялата.

– Какво е това?

– Нещо, което трябваше да изпиеш бавно, но ти не действаш така.

– Мога да спринтирам оттук до Дъблин и обратно.  Благодаря ти.

– Моля. Ще оставим това за после. – Брана предпазливо отмести чая далеч от обсега ѝ.

– Бих могла да изям цяла крава и пак ще имам място за, десерт. – Пресегна се и хвана Брана за ръката. – Съжалявам. Искрено.

– Знам. Вярвам ти.

– Кажи ми, моля те, какво ми стори той? Отрова ли  беше, като при Конър?

– Не, не беше. Била си открита и беззащитна и той го е знаел. Използвал е сенките, мисля, че така е блокирал всички ни за известно време. Но те се разсеяха достатъчно бързо, защото явно не може да удържа тази “кутия”, както я нарича Конър, затворена задълго. Всички се притекохме. Сигурно и това е усетил, затова е действал бързо и жестоко. Заклинанието, което ти е направил, може да се оприличи на Спящата красавица, но не е красиво като приказката. По-скоро е като смъртта.

– Аз… Той ме е убил.

– Не, не е толкова просто. Беше спрял дишането ти, сърцето ти. Това е вид парализа, която всеки, който не е запознат, би взел за смърт. Без намеса тя може да продължи дни или седмици. Дори години. А после ще се събудиш.

– Какво, като зомби ли?

– Ще се събудиш, Мийра, и ще полудееш. Ще драпаш със зъби и нокти да си пробиеш път навън, ако можеш, или ще умреш в лудостта си. Или… той може да дойде при теб, когато си пожелае, и да те направи своя робиня.

– Тогава ще съм мъртва – заяви Мийра. – Всичко, което съм, би умряло. Не би могъл да ми причини това, ако носех защитата, която Конър ми даде.

– Не. Би могъл да те нарани, да се опита да те привлече към себе си, но не би могъл да ти направи заклинание, докато си под защита. – Тя замълча за миг. – Конър вдъхна живот обратно в тялото ти. Стигна пръв до теб. Върна те обратно – дишането ти, сърцето. После всички действахме заедно, докато те изтегляше от съня. Макар и само за няколко минути, Мийра, ти беше потънала дълбоко. Само хлипаше, хлипаше и трепереше. Наложи се той отново да те приспи в целебен сън, за да стоиш мирно, докато ние си свършим работата.

– Свещите, кристалите, билките. Думите. Чувах ви – теб, Конър и Айона.

– Фин също – за малко.

Петима души, които я обичаха, помисли си Мийра, които се бяха поболели от мъка и страх, защото тя се бе държала като глупачка.