– Той можеше да разкъса кръга ни, защото постъпих детински.
– Вярно е.
– Срамувам се и много съжалявам, Брана, ще го кажа пред всички. Но ако може, бих искала да поговоря първо с Конър.
– Разбира се.
– Ще ми помогнеш ли да се пооправя малко? – Успя да се усмихне колебливо. – Била съм мъртва за малко и сигурно така изглеждам.
Понеже продължаваше да вали, Конър седеше в ателието на Брана и пиеше втората си бира, вторачен мрачно в огъня.
Когато Фин влезе, той се намръщи.
– Най-добре се омитай. Не съм приятна компания.
– Жалко. – Фин седна на един стол, стиснал също бира в ръка. – Каза, че се е събудила и е по-добре, но нищо повече. Брана още не е слязла долу, а Бойл и Айона току-що пристигнаха с багажа ѝ, затова искам да знам какво, по дяволите, става.
– Будна е, в съзнание. Изпи отварата и цветът на лицето ѝ беше нормален, когато я оставих.
– Добре. – Фин глътна от бирата си, зачака останалото. Когато то не последва, се приготви да вади думите с ченгел от устата му, но тъкмо тогава се появи Бойл.
Толкова по-добре.
– Домъкнах цял куп дрехи и ботуши, и какво ли още не и бог ми е свидетел, че са достатъчно поне за месец, докато Айона се кълне, че било само най-необходимото. После ме изпъдиха, което идеално ме устройва.
Той също седна тежко, както и Фин преди него, с бира в ръка.
– Брана каза, че се е съвзела и сега си взема душ. Страшно нещо беше, така ни изплаши. Страхотия. – Отпи голяма глътка. Аз я изпратих навън. Беше сопната и се караше с всички, така че ми дойде до гуша, затова я пратих при Лайняната планина. Трябваше да я държа вътре, да я накарам да работи по такъмите. Не биваше…
– Не е твоя вината. – Конър стана, закрачи напред-назад, – Не поемай никаква вина, не си виновен. Тя я е свалила, Казах ѝ, че съм влюбен в нея. И като си помисли човек, че дори ми беше забавно да я гледам как гневно тръгва навън, твърдейки, че веднага трябва да иде при конете.
– Значи, заради това изгубих цял час сън тази сутрин. И – добави Бойл – именно това я е накарало да се държи като ухапана от скорпион.
– Какво е свалила? – попита Фин, връщайки се назад.
– Огърлицата с мъниста от син халцедон, яспис и нефрит, която ѝ дадох за защита. Свалила я е, после излязла без нея, защото ѝ казах, че я обичам.
– О, господи. – Фин вдигна очи към небето. – Жени. Докарват ни до лудост, а и чудно ли е защо? Въпросът трябва да е защо ги искаме до себе си, след като ни измъчват непрекъснато?
– Говорете за вашите жени – предложи Бойл. – Аз съм много щастлив с моята.
– Изчакай малко – мрачно предрече Фин.
– О, върви по дяволите. Била е ядосана – добави Бойл, загледан в Конър. – Било е глупаво и безразсъдно, но казвам ти го като човек, който също се пали лесно, най-лесно е да направиш нещо глупаво и безразсъдно, когато си разгневен.
– Можеше да я изгубим.
– Това никога няма да се случи – закле се Фин.
– Беше си отишла за няколко мига, които ми се сториха като години. – Конър бе разтърсен от тази мисъл до мозъка на костите си. Знаеше, че е истина. – Ти сам я видя, Бойл, когато стигна до нея само секунди след мен.
– И за тези няколко секунди сякаш кръвта се оттече от тялото ми. Исках да започна да ѝ правя изкуствено дишане, а ти ме метна настрана само с едно махване с ръка.
– Съжалявам за това.
– Няма защо. Ти знаеше какво трябва да се направи, а аз ти пречех. Ти вдъхна светлина в нея. Никога не съм виждал подобно нещо.
Сега мислено си го представи и отново въздъхна дълбоко.
– Беше обкрачил нашето момиче на земята, призоваваше всички богове и богини, а очите ти, кълна се, станаха почти черни. Вятърът се вихреше, другите дотичаха, ти вдигна ръце високо като човек, който търси да се хване за спасително въже. И извади светлина от дъжда, направо от дъжда, погълна я в себе си и пламна като факла. После я вдъхна в нея. Направи го три пъти, всеки път засияваше по-ярко и почти очаквах да те видя как избухваш в пламъци.
– Три пъти е нужно – обади се Фин. – С огъня и светлината.
– Тогава я видях да си поема въздух. Ръката ѝ помръдна съвсем лекичко в моята. – Бойл отпи голяма глътка от бирата си. – Господи.
– Благодарни съм на всички ви – обади се Мийра откъм вратата. Стоеше със стиснати ръце, разпусната коса и очите ѝ бяха изпълнени с чувство. – Искам да ви помоля да ми дадете само един миг насаме с Конър. Няколко секунди, ако нямате нищо против.
– Разбира се, че не. – Бойл скочи, отиде до нея и я прегърна силно. – Изглеждаш чудесно. – Дръпна се леко, потупа я здраво по гърба и излезе.
Фин се изправи бавно, загледан в сълзите, които напираха в очите ѝ. Не каза нищо, само леко я целуна по бузата, преди да излезе.