— По-лошо е от кучетата, робиньо, това показват звездите. Само ще кажа, че хората могат да поробват телата, но не това, което е в тях.
Настъпи мълчание. Лисицата се чешеше, огънят тлееше в огнището. Шайна сведе глава над коленете си. Чувстваше се изтощена, много тъжна, беше готова да плаче като дете, докато заспи. Но в същия момент цялата настръхна, защото знаеше, че Барбаят ще направи магия, която ще промени всичко.
— Какво живее в телата, Барбаят? — промърмори накрая, като за пръв път произнесе името на магьосницата, макар да знаеше, че е твърде неразумно да го прави.
— Душата. Чуй, ще ти го обясня простичко, а после ще ти кажа какво искам от теб и ще се споразумеем.
Шайна поклати глава. Подът й се струваше доста мек сега, а лисицата се бе приближила и я гледаше в лицето с блестящите си очи толкова втренчено, че я ослепи и очите й се затвориха.
— Всичко има душа — започна Барбаят. Гласът й се сля със звучното пращене на огъня. — Земята има душа, всяко дърво и планина, всяко езеро или цвете, всяка птица, риба или животно имат душа. Това е веществото, от което се изграждат всички наши удоволствия и мъки, любовта и омразата, дори чудесата извират от душата.
На земята душата живее в тялото. Тялото е глината, в която е поставена, и булото, което трябва да носи. Отвъд земята душата се променя. Няма да ти казвам как, а и ти не би разбрала. Докато тялото е живо, душата може пак да го напусне и да живее самостоятелно. Твоята душа има тези свойства: тя е прозрачна на вид, но е с формата на тялото ти и много прилича на тези същества, които хората наричат духове. Те не искат нито ядене, нито пиене, нямат дъх и нищо смъртно не може да им навреди — пръчка, камък, желязо; нито зъб на ловджийско куче, нито нокът на орел, нито огън, ни вода, нито падане от високо, защото душата лети без криле, по-леко от птица в пространството и във времето и няма нужда от почивка. Както виждаш, тя може да съществува и без тежките окови на тялото. Но освободи душата си и ще почувстваш светещата връв, която все още я свързва с тялото ти, както пъпната връв свързва майката и нероденото. Тя е тънка като коприна, сребриста, но по-здрава и от най-здравата връзка. Отиваш, където искаш — тя се разпъва колкото трябва; не те тегли назад, не се къса. Само смъртта разкъсва връвта, но смъртта е винаги близо с мрежата си.
Душата може да е независима от плътта, но плътта без душата е безпомощна като охлюв без черупка. Погледни и ще видиш тялото си да лежи в дълбок сън, но се взри по-добре — ще разбереш, че не диша. Сега ще ти кажа нещо, което трябва да запомниш дори ако забравиш останалото. Душата може да напуска тялото само за малък период от време. Колкото повече закъснееш да се върнеш вкъщи, толкова по-лошо. Първата нощ — нека сметнем — от полунощ до изгрев, тялото ще го понесе. Ако се върнеш до зазоряване, няма страшно. Но ако закъснееш, ще последва промяна. Кръвта ще застои във вените, мозъкът ще стане ленив и органите ще закърнеят. Ако се върнеш със закъснение, ще боледуваш месеци или година. Ако съвсем не се върнеш, видът на тялото ти не ще вдъхва доверие. Хората в селото ще извикат лекаря или свещеника и после няма връщане. После те очаква земята и една голяма черна яма. А щом веднъж тялото попадне в гроба, душата сама не може да съществува дълго. Ветрове ще я издухат от този в друг свят. Тогава сбогом, земна болка и ветрове, сбогом, зеленина и радост, сбогом на любовта.
Искри пращяха в огъня или в гласа на Барбаят.
— Но ако се погрижиш — а ти заслужаваш това, Шайна, робиньо, — докато тялото ти спи или поне така изглежда, твоята сребърна душа ще търси любовта на сърцето ти над планините, по-лека от птичка. Душите могат да разговарят. Когато го срещнеш, дали ще породи в теб копнежи? А как би могъл да не те обича? Любовта не идва, както дойде твоята любов, освен ако няма връзка между вас. Ако е сляп към теб сега, душата му ще те погледне с различни очи. И така, момиче, Барбаят знае как да освободи душата ти. Но седем дни ще трябва да те уча и седем дни ще ти искам отплата.
Лисицата облиза лицето на Шайна.
Беше чула всяка сричка, можеше да повтори дума по дума какво бе казала Барбаят. Сърцето й се сви.
— Ако съм безтелесна, без плът, как ще намеря пътя към него? — прошепна.
— Душите се викат. Ти го обичаш. Ще намериш пътя, ако ще и двадесет планини и десет морета да има между вас.