— Чие име?
— На младия артист. Чие друго име би искала да научиш?
— А ти откъде го знаеш?
— Аз имам един вълшебен кристал. Той ми показва имената. Другите неща са по-трудни за откриване. Е?
— Добре. Кажи ми го, разбира се. Кажи ми го.
— Името му е Дисаел — изрече магьосницата, взе ръката на момичето и я захапа.
Шайна не почувства нищо. Научаването на името му й подейства като магия. Парата от желязната чаша разсейваше мислите й и й се струваше, че стаята отлита някъде отвъд Студената канара и тя заедно с нея. Дисаел, нашепваше си почти в просъница, а устата на магьосницата сърбаше леко, леко. Започна да си представя, че малката сива магьосница е нейното дете, обичано и уязвимо, заслужаващо наказание, което тя му налагаше с удоволствие и без съжаление… Искаше да удари мъхестата глава на Барбаят.
— Събуди се, дъще — прозвуча глас и момичето се подчини. Видя лисицата, допряла влажния си нос до шията й.
— Ти говориш ли? — попита я Шайна. Тя се прозина и седна на пода до нея. Бялата рисунка на земята вече я нямаше.
— Мислиш, че сега можеш да разбираш езика на животните ли? — запита Барбаят с презрителен и все пак мил глас. — Аз ти говорех. Остава един час до залез, но ако побързаш, ще се върнеш у дома по светло.
Шайна се изправи. Беше леко зашеметена, но общо взето се чувстваше добре. Около лявата й китка бе вързано парче чист избелен ленен плат.
— Но, Барбаят, научила ли си ме на нещо?
— Мисли, глупаво дете. Не чувстваш ли новите знания в мозъка си? Учих те, докато спеше, и ти няма да забравиш нищо. В малките тъмни часове след полунощ трябва да опиташ всичко, което ти казах.
Шайна докосна веждите си.
— Ще се справиш — продължи Барбаят. — Не сваляй превръзката. Ако някой те попита, кажи, че си се одрала на кремък или къпина. В никакъв случай не позволявай на свещеника да я види, иначе всички ще имаме неприятности. Утре ела пак.
Шайна отиде до вратата и отново се обърна. Погледна Барбаят, люлееща се в стола си, но не можа да определи изражението на лицето й. Не беше ли кожата й по-изпъната, по-розова? Нямаше ли в острите й очи малко повече топлина?
— Да, добре изглеждам, нали? — промърмори магьосницата. — Не всички вина са хубави, но и сред хубавите има едно, което е най-хубаво.
— Ще направя, каквото си ми казала — отговори Шайна — и ще дойда утре, само че…
— Само че какво?
— Младият Аш може да не се напие тази вечер. А трябва да идвам още пет пъти.
— В мозъка ти съм оставила нещо и за това. Не го ли усещаш? — Поклати глава.
— А, да — засмя се момичето, — каква магия наистина. Може да потрябва.
Навън слънцето залязваше и оставяше червени следи над боровете. Шайна полетя надолу по Студената канара към козите и не се учуди, когато видя четири черни врани да отлитат при нейното завръщане.
Тази вечер нямаше бой, бе се върнала навреме.
Запали вечерния огън, като произнесе свещените думи, сервира вечерята, изми съдовете след ядене. Старият Аш дремеше до огнището, жена му въртеше чекръка, младият Аш взе каната с вода, защото след снощното напиване все още беше жаден. Когато я наведе, Шайна прошепна почти без дъх:
„Вода, ти не си каквото си мислиш. Вода, ти не си дошла от студената земя. Ти си от дънер, огрян от слънцето, ти си брана и газена, и съхранявана в дамаджана. Вода, знаеш ли какво си ти? Ти си сладко бяло вино.“
Младият Аш пи продължително, а през нощта щеше да изпие два пъти повече.
„Вода, ти си много силно вино, но не действай бързо. Не показвай ефекта си до сутринта.“
— Какво повтаря оная нещастница? — попита жената на Аш, откъсвайки поглед от чекръка. — Няма да се учудя ако ни кълне всичките. Внимавай, слугиньо, че ще взема пръчката.
През нощта луната се претърколи по небосвода ниско като потъващ кораб. Вятърът въздишаше. „Дисаел“ — казваше той. „Чувам те“ — шепнеше Шайна и се топеше от любовта си към артиста.
Тогава промълви думите, които магьосницата й бе казала, и те моментално освободиха душата й. Направи магията, като използваше гласа си, ръцете си, съзнанието си. Усети остра болка между веждите си, първо студена, после топла, точно както я бе предупредила Барбаят.
— Пиян е! — пищеше жената на стария Аш на сутринта. — И господ да ме убие, но не знам откъде е взел алкохол. Бих се заклела, че не е стъпвал извън къщи след вечеря.
Шайна поведе козите нагоре в планината. Мина над каменния мост, по склона на Студената канара към къщата на Барбаят. През този ден и през следващите пет.