Това представление беше за аристократи. В него се разказваше за богове и пастири и трябваше да смири селяните, които се трудеха за принцесите и императорите.
В приказката сребърната принцеса на луната напуснала съпруга си, бога на слънцето, влюбила се в обикновен овчар, който пасял стадото си по хълмовете, и от него заченала дете. То се родило в пещера и било оставено сред народа на баща му. Скоро пораснало и се превърнало в храбър млад мъж, полубог, получовек. Слънцето, ядосано заради срама си, изпратило тъмнината да покрие земята. Нашият герой тръгнал да го търси над облачните планини по безкрайните пътища на небето. Заплели се интриги, чудовища били убивани, звездната принцеса му станала жена още преди героят-овчар да спечели прошка от доведения си баща. Накрая светът бил спасен от прегръдката на нощта.
Всички възможни светещи приспособления бяха включени в това представление. Лунната принцеса слезе от въздуха по сребърни въжета. Бяха накладени огньове, за да допълнят представата за гнева на слънцето. Хвърляха пудра под свещите, за да стане светлината им виолетова по време на затъмнението. Дисаел играеше пастира. Той смени парцалите с фантастични звездни одежди, дадени му от звездното момиче, и се бореше с шарени чудовища. Играеха ги трима или дори четирима артисти, а от устите им излизаше червен дим.
Тълпата в двора и хората по склоновете на хълмовете бяха толкова зашеметени от играта и ефектите, че почти забравиха за тъмната заплаха, която седеше сред тях. Както винаги, имаше ахкания, викове и наздравици. Жените не сваляха поглед от Дисаел, а управителят гледаше похотливо красивата като цвете звездна принцеса и се питаше дали тя… Когато Роши потропна с крак и от раменете му изхвърчаха четири златни ракети, жената на управителя нададе тих вик, а после се престори, че не е била тя, и се обърна надменно да види кой е сторил това.
Магия и магия се сливаха, тъмното и светлото се срещнаха.
Волк Волкхавар също гледаше и както винаги, взимаше всичко присърце.
Нещо трепна в него, някакво затаено чувство, като разбра, че и друг има власт над много хора, с която му съперничи. Видя как тези хора забравиха за него, докато се вживяваха в ужаса и радостите на подиума. Гледаше Джай, водещия с жезъла, младия артист с вълниста черна коса и поглед, който кара всяка жена да се замечтава, притаила дъх. Ревност гризеше нервите на Волк. Той никога не бе обичан. Хората го мразеха, съжаляваха и се бояха от него. Може би. Както и да е, сега той видя новата възможност реално близко. Трябваше само да се пресегне и да я вземе.
Роши, слънцето, прости на Дисаел, храбреца, и на сребърната му майка. Факлите отново светеха ярко и подиумът бе осветен в жълто. Сред радостта, барабаните, свирките и струните героят и звездното момиче се венчаха. Малки звездички падаха от небето.
Тълпата на хълмовете ликуваше, управителят се усмихна и изпрати да донесат кесиите с парите. Артистите се покланяха и скромно посочваха на ръкопляскащата тълпа своите колеги. Тогава Волк Волкхавар стана от стола си и тръгна напред като прав, черен дим. Прекоси двора и стъпи на сцената.
Дойде достатъчно близко до Дисаел и артистката, за да може да види, че небесните доспехи и звездната рокля са кърпени. Забеляза сенките около очите им, младата им кожа, която от пътя изглеждаше кафява и гладка като метал. Волк се усмихна на девойката, а тя отстъпи назад. Погледна по-строго Дисаел, който не направи нищо, просто го гледаше открито, уверено. Волк почувства същото не сексуална, но настоятелна страст, която го обзе, когато видя момичето от Йевдор.
Обърна се и потърси с очи Джай.
Той стоеше с жезъла си в най-отдалечения край на сцената. Най-после бе забелязал, че в Сваца не всичко е наред. Отново бе настъпила покъртителна тишина, а не биваше да е така. Управителят изглеждаше така, сякаш подмокря в момента скъпоценното си бельо. Кой беше този страховит странник? Джай го огледа.
— Добре сте дошъл, господине. Аз съм Джай, водещият на трупата. Искате да се оплачете от нещо ли? Или сте щедър и желаете да ни дадете нещо? Животът на път е труден и бих казал, че всеки дар…
— Аз мисля — прекъсна го Волк Волкхавар, — че ти си нещо като магьосник, господин Джай.
Джай се засмя.
— Аз? О, без съмнение, без съмнение. Аз съм Джай, умният водещ. Джай, принцът на магьосниците, господарят на акробатите и артистите, великият проповедник на забавленията, богът на смеха. Не мисли, че се хваля. Можеш да питаш, когото поискаш.
— А това е жезълът ти — каза Волк Волкхавар, като сложи леко ръката си върху жезъла на водещия. — Мислиш ли, че ако ми го дадеш, аз също ще мога да правя чудеса?