Студената канара заслужаваше името си. По склоновете й растяха черни борове, ден и нощ се стелеха мъгли и слънцето изобщо не я огряваше. В дупките живееха духове, на клоните кацаха гарвани, пътеките бяха стръмни.
Когато достигна естествения каменен мост между високите кози пасища и съседните височини, вече бе много по-късно, отколкото предполагаше. А щом пое към Студената канара, трябваше да върви още по-внимателно, защото по пътеките рядко минаваше човек и те бяха несигурни. Стори й се, че се катери цял месец, придържайки се за грубите стебла на черните дървета под погледите на накацалите гарвани. После стана толкова тъмно и студено, сякаш настъпваше нощта. Започна да се ядосва. Спря и извика:
— Ако Сивата жена е някъде тук, надявам се да не е далеч, защото мисля да се връщам.
Веднага шест гарвана излетяха от различни дървета и Шайна се извърна да ги проследи с поглед. Когато се обърна, забеляза просека сред боровете, преди не я бе видяла. В края й имаше сива каменна къща, която подобна на мъхест валчест камък, с криво коминче, от което се извиваше струйка дим.
Имаше чувството, че в гърдите й скача жаба, но повдигна главата си по-високо, отколкото дъщерята на Херцога на Аркев, и се запъти през свободното пространство право към вратата на Барбаят.
Вратата беше кръгла като колело. Когато почука яростно на нея, тя се претърколи настрани, вместо да се отвори навътре, и Шайна видя стая на магьосница, ако изобщо някой някога беше виждал такова нещо.
Черни дървени колони поддържаха покрива, приличащ на пчелен кошер, и всяка колона беше издялкана като висок, слаб, черен човек с кокалести ръце и крив или остър нос, различен от другите. Някои от тези хора имаха бради, други — дълги мустаци, някои носеха високи шапки, други ниски, някои имаха мантии, но това не прикриваше опашките им. В каменната стая нямаше прозорци. Светлината идваше от седем човешки черепа. Те висяха от покрива на железни вериги и в тях имаше запалени свещи. В откритото огнище мъждукаше огън. Червената му светлина беше мрачна, но обхващаше цялата стая и на нея се виждаха закачени по стените непознати предмети от кости и метал и символи от жълта и бяла глина.
От източната страна на огнището седеше кафеникавочервена лисица, която вместо очи имаше гранати. Отдясно се люлееше стол от светлокеремидено дърво, а в него седеше свободно и прозаично една фигура, наподобяваща валчест камък.
Устата на Шайна беше пресъхнала, но тя си пое дъх и изрече:
— Сивата жена ми каза, че нечий поглед ще ме прободе като меч, и така и стана. Сивата жена каза, че ще дойда и ще моля за помощта й. Е, за това съм дошла, макар че дали ще моля, е друг въпрос. Надявам се Сивата жена да е доволна.
— „Не се ли наслаждаваш на новата ми каишка?“ — попитало вързаното куче — отвърна камъкът.
— Извинявай, но не е така — бързо изрече Шайна.
— Не е ли?
— Не, наистина не.
— Ами тогава си вземи каишката и се махай, робиньо, виждам много добре как си вързана към стълба.
Шайна се почуди, после добави:
— Добре, значи трябва да те моля за помощта ти.
— Откъде знаеш, че мога да ти помогна? — попита камъкът като се помръдна, така че едно проницателно око проблясна на светлината на огъня.
— Както ти каза, в селото знаят за теб. Някои разправят, че магиите ти помагат, други отричат.
— На теб няма да ти помогне обикновена магия. Трябва ти по-силно лекарство от това.
— Да — потвърди Шайна и внезапно, сякаш нещо заседна в гърлото й, думите й се отрониха като сълзи, самотни, парещи и кристално бистри: — Дойде и си отиде и между нас ще има планини, а той не хвърля сянка…
— Знам това — отговори Барбаят нетърпеливо. — Да не мислиш, че цялата тази бъркотия тук е за нищо? Аз имам един кристал. Гледах в него. Видях Волкхавар, който нарича себе си Керник, лилавото му наметало, ноктите, красивия му дракон. О, ти нищо не знаеш! Всички, които яздят с Керник, са негови. Твоят млад мъж е също негов въпреки черната си къдрава коса и очите си с цвят на гори и дим… А-а! По-добре иди при вълка и го помоли да те изяде или при мечката и й кажи да те прегърне, отколкото да се влюбиш в него.
— Майко — продължи момичето, — ти ми каза, че ще дойда при теб, значи виждаш полза и за себе си, иначе не би се обезпокоила. Защо се опитваш сега да смразяваш сърцето ми?
— Защото — промълви Барбаят, като се обърна към Шайна — когато ти кажа колко опасно е това, което искаш и колко малка е вероятността да постигнеш нещо друго освен смъртта си, ще те накарам да го желаеш още повече.
— Не говори така! — отвърна й Шайна,като се настани уморено върху твърдия под. — Той си тръгна, а как мога да го последвам? Та аз съм робиня! Не съм свободна да напусна селото. Ако го направя, ще кажат, че съм избягала, и ще пуснат след мен кучетата. Веднъж един мъж открадна прасе и го преследваха с кучета. Той не се върна, намериха само обувките му с кръв по тях. Кучетата биха хванали всекиго, когото им посочат господарите. Ще хванат и мен.