Прочувственото слово беше прекъснато от Грейви, който се изсекна шумно.
— Навън не е зима — отсече друг магьосник, — а нощта е доста топла за сезона.
— Тогава в коварно променливата пролет — изръмжа Спелтър. — И наистина ще е прокълнат онзи, който в такъв момент не прояви…
— Скоро ще настъпи лятото.
Кардинг замислено потриваше носа си с два пръста.
— Момчето има жезъл. Кой му го е дал? Ти не го ли попита?
— Не! — сопна се Спелтър, все още ядосан от климатичните уточнения.
Кардинг се загледа в ноктите си твърде многозначително според ковчежника.
— Е, какъвто и проблем да имаме, убеден съм, че решаването му може да почака до сутринта — промълви Кардинг с излишно натъртено безразличие, пак според мнението на Спелтър.
— О, богове, хлапакът направо издуха Билиас! — възкликна Грейви. — Чух, че в стаята на Вирид не намерили нищо освен сажди!
— Може би и двамата са допуснали небрежност — нехайно подхвърли Кардинг. — Сигурен съм, достойни братко, че ти не би се оставил да те победи в Занаята някакъв си недорасляк.
Грейви се поколеба.
— Ами… хъм… не. Определено не. — Позагледа се в невинната усмивчица на Кардинг и се прокашля. — В никакъв случай, разбира се. Билиас се държа много глупаво. И все пак благоразумната предпазливост би била…
— Тогава да бъдем предпазливи още от ранно утро — жизнерадостно предложи Кардинг. — Братя, да привършваме с тази среща. Момчето спи и поне в това ни дава чудесен пример. На дневна светлина всичко ще изглежда по-ясно.
— За някои неща това не важи — кисело възрази Грейви.
Той поначало нямаше доверие на младите. Смяташе, че от тях нищо свястно не може да се очаква.
Изнизаха се обратно към Голямата зала, където вечерята беше стигнала до деветото ястие и тъкмо набираше скорост. Малко заклинания и нечий злополучен край не стигат, за да развалят апетита на сборище от магьосници.
Случайно или не, Спелтър и Кардинг останаха последни в стаята. Седяха в двата края на дългата маса и се дебнеха като котараци. Тези животинки са способни да седят на някоя уличка и да се наблюдават с часове, а в сравнение с мислените им маневри дори един гросмайстор по шахмат изглежда истеричен. Котараците обаче не могат да се мерят с магьосниците. Нито Спелтър, нито Кардинг имаха желание да направят своя ход, преди да са превъртели целия предстоящ разговор в умовете си, за да преценят ще извлекат ли изгода.
Ковчежникът пръв си позволи слабост.
— Всички магьосници са побратими — заяви той. — Би трябвало да си имаме доверие. Имам какво да споделя.
— Знам — увери го Кардинг. — Научил си кое е момчето.
Спелтър размърда устни, мъчеше се да предвиди накъде ще потръгне пазарлъкът.
— Драги Спелтър, ти се изчервяваш, когато случайно кажеш истината.
— Не съм се изчервявал!
— Именно това имах предвид — довърши го Кардинг.
— Добре, де, прав си — призна ковчежникът. — Но и ти смяташ, че знаеш нещо.
Дебелият магьосник вдигна рамене.
— Просто сянка на догадка. Но защо да се съюзявам — трудно се плъзна по езика му непривичната дума — с теб, та ти не си се издигнал над пета степен? Далеч по-сигурно е да измъкна сведенията, като ги изстискам насила от мозъка ти. Не се опитвам да те засегна, нали разбираш, само удовлетворявам своята любознателност.
Следващите няколко секунди се оказаха твърде претоварени със събития, за да ги осмисли чужд на магията човек. Ето какво се случи, най-общо казано.
Спелтър правеше знаците за Ускорителя на Мегрим, скрил ръка под масата. И в този миг промърмори сричка, която запрати заклинанието по повърхността на плота. То остави димяща следа в лака, а по средата се сблъска със сребристите змийчета от Могъщото призоваване на отровни влечуги, измислено от брат Хъшмастър, които Кардинг бе изстрелял от пръстите си.
Двете заклинания се събраха в кълбо от зелен огън и избухнаха, пръскайки из стаята мънички жълти кристалчета.
Магьосниците си размениха дълги тежки погледи, на които човек можеше да си приготви пържола.
Да го кажем направо — Кардинг беше изненадан, а не би трябвало да е така. Магьосниците от осма степен рядко са принудени да изпитат силата си в заклинанията. На теория има само още седмина, които са им равни по могъщество, а останалите по определение са… ами по-надолу в пирамидата. Затова обикновено се поддават на самодоволство. Спелтър обаче беше от пета степен.