Време е да обясним, че не беше обикновен крадец, а същински художник. Другите просто отмъкваха всичко, което не е приковано към мястото си, но този прибираше и гвоздеите. Същият крадец възмущаваше цял Анкх, защото се посвети на плячкосването (и то с изумителен успех) на вещи, които не само бяха заковани, но и пазени от зорки стражи в недостъпни съкровищници. Има художници, способни да изрисуват купола на цяла катедрала. А този крадец можеше да го отнесе.
На него се приписваше кражбата на украсения със скъпоценни камъни нож за изкормване от храма на Офлър, Бога-крокодил — насред вечерната служба. Бе лишил и най-расовия състезателен кон на Патриция от сребърните му подкови тъкмо когато животното побеждаваше в надбягване. А когато Гритолър Мимпси, вицепрезидент на Гилдията на крадците, бе сбутан и сръчкан на пазара и по-късно вкъщи установи, че диамантите, които току-що бе откраднал, липсват от скривалището си, знаеше на кого трябва да има зъб.7 Такъв крадец отнема инициативата, присвоява си изгодния случай и дори ви взема думите от устата.
И той обаче за пръв път открадна нещо, което не само го помоли за това с тих, но властен глас, а отгоре на всичко му даде точни и някак непререкаеми указания как да постъпи с плячката.
Настъпваше онзи момент на нощта, който бележи свършека на изпълнения с оживление ден на Анкх-Морпорк. Хората, изкарващи прехраната си под лъчите на слънцето, се радват на заслужения отдих от усилния труд. Другите, които печелят с пот на чело под студената светлина на луната, още се разкършват, преди да се заемат с работа. Всъщност денонощието достигна до благите мигове, когато е твърде късно за пладнешки обир, но е рано за нощно нахлуване с взлом.
Ринсуинд се беше вглъбил в себе си насред претъпканата задимена кръчма и не вдигна глава, когато сянка мина над масата и зловеща фигура се настани срещу него. Зловещите фигури не се набиваха на очи в това заведение. „Барабанът“ ревниво пазеше славата си на най-изискано долнопробната кръчма в Анкх-Морпорк. Едрият трол, който вече пазеше на входната врата, придирчиво пресяваше клиентелата по признаци като черни наметала, святкащи очи, вълшебни мечове и така нататък в същия дух. Ринсуинд още не бе научил как тролът постъпваше с онези, които не отговаряха на изискванията. Може би ги изяждаше.
Плътният глас на фигурата се разнесе от дълбините на черна кадифена качулка, обточена с мека кожа:
— Псст!
— Не знам какво искаш — заломоти Ринсуинд, — ама няма да стане.
— Търся магьосник — обясни гласът, вече дрезгав от усилията да звучи басово, но и това често се случваше в „Барабана“.
— Точно определен магьосник ли? — несговорчиво попита Ринсуинд.
Не се стремеше да си докара някоя беля на главата.
— Такъв, който усърдно брани традициите и не би се спрял пред рисковете в името на възвишеното удовлетворение — уточни друг глас сякаш от кръглата черна кожена кутия под мишницата на непознатия.
— Аха — кимна Ринсуинд, — възможностите за избор намаляват. Това означава ли и безразсъдно пътешествие в незнайни и вероятно гъмжащи от опасности земи?
— Всъщност именно това означава.
— А срещи с екзотични създания? — усмихна се Ринсуинд.
— Не са изключени.
— И едва ли не неминуема гибел, нали?
— Почти сигурно е.
Ринсуинд кимна пак и си взе шапката от масата.
— Е, желая ви сполука в търсенето. И аз бих ви помогнал, но няма да го сторя.
— Какво?!
— Много съжалявам. Самият аз не мога да го проумея, но сигурната смърт в незнайни земи от ноктите на екзотични чудовища не ме привлича. Опитвал съм, но не можах да свикна. Всекиму своето, отдавна го повтарям. Аз съм роден да скучая.
Нахлупи шапката на главата си и се изправи с известни усилия. Вече беше в подножието на стълбата към изхода, когато чу глас зад гърба си:
— Истинският магьосник щеше да приеме.
Можеше да продължи нагоре по стъпалата, да излезе на улицата, да си купи пица в клачианската денонощна закусвалня на ъгъла и накрая да си легне. Историята щеше да потръгне по съвсем друг път (значително по-кратък), но Ринсуинд поне щеше да си отспи на спокойствие, макар и на коравия под.
Бъдещето затаи дъх в очакване той да си тръгне.
Той не постъпи така по три причини. Първо, заради алкохола в кръвта си. Второ, намеси се и мъничкото пламъче на гордостта, което трепка дори в душата на най-благоразумния страхливец. Но третата причина се криеше в гласа.
Беше прекрасен. Звучеше като необуздано изкусителен поглед.
Въпросът за връзката между магьосниците и секса е сложен, но вече сме изтъквали, че същината му се свежда до едно правило — в областта на виното, музиката и жените на магьосниците им е разрешено да се натряскват и да пеят фалшиво колкото си искат.