Натроши се.
Конина сведе поглед към парчетата.
— Гъррр…
По-назад в уличката настана някакво суетене при задната врата на „Тролска кратуна“. Ринсуинд едва успя да забележи как ножът беше изтръгнат от ръката му и запратен покрай ухото му в права траектория през двайсетината метра до рамката на вратата. Надничащият мъж тутакси се прибра вътре.
— Да се махаме — настоя Конина и закрачи припряно по уличката. — Къде да се скрием? У вас може ли?
— Ами аз, общо взето, нощувам в Университета — осведоми я Ринсуинд, подтичвайки, за да не изостане.
— Не бива да се връщаш в Университета — изръмжа шапката от кутията си.
Ринсуинд кимна с разсеяно съгласие. Идеята поначало не го въодушевяваше.
— Пък и там не пускат жени след свечеряване — добави той.
— А преди това?
— И преди това не пускат.
— Глупаво е — въздъхна Конина. — Впрочем защо вие, магьосниците, сте против жените?
— Нямаме нищо против — понамръщи се Ринсуинд, — стига да не са наблизо.
Неприятни сивкави кълба се стелеха из пристаните на Морпорк, капеха от такелажите на корабите, увиваха се около килнатите покриви, сгъстяваха се из уличките. Някои казваха, че нощем доковете са по-опасни и от Сенките. Двама грабители, промъкващ се крадец и човек, който просто потупа Конина по рамото, за да я попита нещо, вече се убедиха в правдивостта на това твърдение.
— Имаш ли нещо против да ти задам един въпрос? — подхвана отдалеко Ринсуинд и прекрачи през окаяния минувач, потънал в собствения си свят на болката.
— Е?
— Само че не ми се иска да те обидя.
— Е?
— Но няма как да не забележа…
— Хъм?
— Доста грубичко се отнасяш с непознатите…
Ринсуинд се присви, но нищо не му се случи.
— Защо се търкаляш по земята? — сприхаво попита Конина.
— Извинявай.
— Знам какво си мислиш. Не зависи от мен, метнала съм се на баща си.
— Че кой ли е той? Да не е Коен Варварина?
Ринсуинд се ухили, за да покаже недвусмислено, че е пуснал шегичка. Или поне устните му отчаяно се извиха в полумесец.
— Не виждам нищо смешно, магьоснико.
— Какво?!
— Казах ти, не зависи от мен.
Устните му пошаваха беззвучно.
— Извинявай, но дали те разбрах правилно? Баща ти наистина ли е Коен Варварина?
— Да. — Момичето се озъби насреща му. — Всеки трябва да си има баща. Дори такъв като теб… — Тя надникна зад ъгъла. — Чисто е. Ела. — Закрачиха по мокрия калдъръм и тя добави: — Твоят трябва да е бил магьосник, а?
— Не виждам защо ти хрумна това. Не е разрешено магьосничеството да се предава по наследство.
Ринсуинд помълча замислено. Познаваше Коен, дори бе гостувал на една от женитбите му за момиче горе-долу на възрастта на Конина. На Коен поне не можеше да му се отрече, че използваше всичките шестдесет минути във всеки час от живота си.
— Мнозина биха искали да приличат на Коен — отбеляза той. — Все пак е най-добрият боец, най-великият крадец…
— Мнозина мъже биха искали да са като него — троснато го поправи Конина, облегна се на стената и се вторачи ядосано в него. — Виж какво, има си сложна думичка, каза ми я една стара вещица… ама не я помня… Вие, магьосниците, сигурно се оправяте по-добре с трудните думи.
Ринсуинд поумува и си опита късмета.
— Да не е „мармалад“?
Тя завъртя глава раздразнено.
— Не, бе, означава, че приличам на родителите си.
Той сви вежди от умствено напрежение. Не беше много вещ по въпроса за родителите.
— А, значи „клептоманка“? Или „рецидивистка“?
— Не, сетих се. Наследственост. Вещицата ми обясни всичко. Майка ми е била танцьорка в храма на някакъв си побъркан бог, баща ми я спасил и… поживели заедно. Познатите ни разправят, че по лицето и фигурата приличам на нея.
— Късметлийка си — подхвърли Ринсуинд в немощен опит за любезност.
Конина се изчерви.
— Дори да е тъй, от него имам сухожилия, с които можеш да влачиш кораб, рефлекси като на змия върху горещ котлон, непреодолимо желание да крада разни вещи и ужасяващия копнеж, щом срещна някого, да забия в окото му нож от трийсетина метра. Мога, да знаеш — заяви тя с намек за гордост.
— Леле…
— А това май отблъсква мъжете.
— Предполагам — унило се съгласи Ринсуинд.
— Щом ме опознаят, трудно ми е да задържа някое гадже.
— Освен за гърлото — допусна той.
— С такъв характер не успявам да завържа по-близко познанство.
— Разбирам — увери я Ринсуинд. — Но пък е много подходящ, ако желаеш да бъдеш знаменит варварски вожд.
— Не и ако стремежът ми е да бъда фризьорка.
— А-а…