Погледаха смълчани мъглата. Конина въздъхна.
— Фризьорките-варварки едва ли са много търсени — сподели догадката си Ринсуинд. — Не вярвам, че някой би искал измиване на главата с последващото й отсичане.
— Само че щом зърна комплект за маникюр, и ме обзема ужасната мания да размахам двуръчна ножичка… меч, де. Оплете ми се езикът.
И той въздъхна.
— Знам какво ти е на душата. Аз пък исках да стана магьосник.
— Но нали си тъкмо магьосник?
— Да, разбира се, но…
— Тихо!
Ринсуинд се усети притиснат до стената, където струйка кондензирана мъгла необяснимо как започна да се стича точно под яката му. А в ръката на Конина сякаш по чудо се появи широк метателен нож. Тя дебнеше като четирикрак или (което е още по-лошо) двукрак звяр от джунглата.
— Какво… — замънка Ринсуинд.
— Млъкни! — изсъска тя. — Нещо идва насам!
С едно грациозно движение тя се изправи, завъртя се на пета и метна ножа.
Чу се глух ехтящ удар.
Конина се вторачи. Може би за пръв път героичната кръв, бушуваща във вените й и давеща всеки неин шанс да прекара живота си в розова престилка, се поддаде на недоумението.
— Току-що убих един дървен сандък — сподели момичето.
Ринсуинд надникна.
Багажът стоеше на подгизналата улица с още трепкаща в капака му дръжка и зяпаше Конина. После леко промени позата си със сложно танго на безбройните крачета и се взря в Ринсуинд. По сандъка нямаше нищо освен ключалка и панти, но умееше да впива поглед по-добре и от игуана. А опреше ли до изразяване на оскърбени чувства, някой подритнат от стопанина си кокер-шпаньол можеше само да диша прахта на Багажа.
— Какво е това? — прошепна свирепо Конина.
— Ами Багажът — отегчено я просвети Ринсуинд.
— Твой ли е?
— Всъщност не, но някак ми принадлежи…
— Опасен ли е?
Багажът пак пристъпи на място, за да я погледне.
— Има две мнения по въпроса — започна Ринсуинд. — Някои твърдят, че е опасен, други възразяват, че е изключително опасен. А ти как мислиш?
Багажът леко надигна капака си.
Бе изработен от мъдро крушово дърво, толкова магическо растение, че вече бе измряло почти навсякъде по Диска и оцеляваше само на едно-две места. Приличаше на бурените, които растат в ямите от бомбени взривове — можеше да процъфтява само там, където са били прахосани неимоверни количества магия. По традиция жезлите на магьосниците също се правеха от мъдро крушово дърво.
Сред вълшебните свойства на Багажа едно беше особено праволинейно — следваше навсякъде оногова, когото бе приел за свой собственик, без оглед на измерения, страна, вселена или време. Навсякъде. Да се отървеш от него не беше по-лесно, отколкото да излекуваш грип за секунда.
Освен това Багажът стигаше до крайности в закрилата на притежателя си. Няма подходящи думи да се разясни поведението му на всички останали обитатели на този свят, но ако започнем с „кръвожадна злоба“, началото не е лошо.
Конина се вгледа напрегнато в капака. В момента много приличаше на уста.
— Аз избирам „смъртно опасен“ — реши тя.
— Обича чипс — сподели още сведения Ринсуинд и се поправи: — Е, това е силно казано. Но поне го яде.
— А обича ли хора?
— О, яде и тях. Досега май станаха петнайсетима.
— Лоши ли бяха или добри?
— Просто мъртви според мен. А, да, пере ми дрехите — слагам ги вътре и после ги взимам чисти и изгладени.
— Не са ли оплискани с кръв?
— Знаеш ли, тъкмо това е най-смахнатото…
— Смахнато ли? — повтори момичето, без да откъсва поглед от Багажа.
— Така си е, защото вътрешността му не остава една и съща, в известен смисъл е многоизмерна и…
— Как е настроен спрямо жените?
— Изобщо не е придирчив. Е, миналата година изяде книга със заклинания. Мусеше се три дни, накрая я изплю.
— Ама че ужас… — промълви Конина и отстъпи заднешком.
— Абсолютно си права — подкрепи я Ринсуинд.
— Не, бе, говоря за това как зяпа!
— Голям майстор е, нали?
— Трябва да отпътуваме към Клач — напомни гласът от кутията за шапки. — Някой от тези кораби ще свърши работа. Възползвайте се.
Ринсуинд се взря в неясните, обвити от мъгла силуети под гората от мачти, въжета и прибрани платна. Тук-там сигнален фенер пробиваше мъждива дупка в мътилката.
— Как да не се подчиниш, а? — подхвърли Конина.
— Опитвам се — сподели Ринсуинд, по чието чело избиваше пот.
— Качвайте се веднага — заповяда шапката и краката на Ринсуинд се затътриха без намесата на волята му.
— Защо постъпваш така с мен? — завайка се той.
— Защото нямам друг избор. Повярвай ми, ако можех да си осигуря в момента магьосник осма степен, щях да предпочета него. Не бива да бъда носена!