— Че защо? Нали си шапката на Архиканцлера?
— А чрез мен говорят всички Архиканцлери от миналото. Аз съм самият Университет. Аз съм Традицията. Аз съм символът на магията, овладяна от хората… и няма да бъда носена от магизточник! Не бива отново да има магизточници! Светът е твърде похабен, за да ги понесе!
Конина се прокашля и попита сдържано:
— Ти схвана ли поне нещичко?
— Разбрах това-онова, но не ми се иска да повярвам — призна Ринсуинд.
Краката му оставаха като заковани за калдъръма.
— Нарекоха ме „фасада“! Тлъст магьосник, готов да предаде всичко, в името на което съществува Университетът, си позволи да ме нарече „фасада“! Ринсуинд, повелявам ти, на теб също, госпожице! Служете ми вярно и ще сбъдна най-съкровените ви желания.
— Че как ще сбъднеш желанията ми, щом наближава свършекът на света?
Шапката май се замисли.
— Добре, де, нямаш ли съкровено желание, което може да бъде сбъднато за две-три минути?
— Ей, ти как успяваш да правиш магии? Нали си…
Ринсуинд не си позволи да продължи.
— Аз съм самата магия. Правилната магия. Пък и няма как две хилядолетия наред да те носят мнозина от най-великите магьосници, без да понаучиш нещичко от тях. А сега… Да бягаме. Достолепно, разбира се.
Ринсуинд се вторачи жално в Конина, но тя вдигна рамене.
— Не искай съвет от мен. Това ми намирисва на приключение. Опасявам се, че съм обречена да ги преживявам. Какво друго да очакваш от генетиката9?
— Но аз не се справям добре с приключенията! Повярвай ми, сполетяха ме десетки! — разхленчи се той.
— Ето, имаш опит — похвали го шапката.
— Не ме разбра. Аз съм жалък страхливец и винаги бягам. — Ринсуинд дишаше тежко. — Опасността ме е гледала в тила… сигурно стотици пъти!
— Не искам от теб да си навличаш опасности.
— Чудесно!
— Искам да стоиш настрана от опасностите.
Той се прегърби унило.
— Но защо точно аз?
— За доброто на Университета. За честта на магьосничеството. За благото на света. За сбъдването на желанията ти. А ако не се подчиниш, жив ще те замразя.
Ринсуинд едва не въздъхна от облекчение. Не понасяше леко опитите да бъде подкупен, поласкан или призован да изпълни дълга си. Но заплахите… Тук стъпваше на позната територия. Заплахите не го смущаваха.
В Деня на малките богове слънцето изгря като недоварено яйце. Мъглата се виеше из Анкх-Морпорк на златисто-сребърни ивици — мокра, топла, тиха. Наоколо в равнината отекваше далечен грохот на пролетни гръмотевици. И май беше твърде задушно за този сезон.
Магьосниците имаха навика да се успиват. Тази сутрин обаче мнозина се бяха надигнали рано от леглата си и бродеха безцелно по коридорите. Усещаха промяната и с костите си.
Университетът се насищаше с магия.
Естествено поначало си беше пълен с магия, но тя беше стара, привична и уютна, не по-опасна и вълнуваща от чифт пантофи. Само че сега през древния градеж се просмукваше нова магия, ръбата, чепата и жизнена, ярка и студена като сиянието на комета. Нахълтваше през камъните и пращеше по ъглите като статичен заряд в найлоновия килим на Сътворението. Бръмчеше и съскаше. Накъдряше магьоснически бради, изскачаше на струйки октаринов дим от пръсти, които поне три десетилетия не бяха правили нищо по-загадъчно от безобидни светлинни илюзии. Как да опишем въздействието й тактично и не прекалено пошло? Повечето магьосници се чувстваха като старец, срещнал прекрасна млада жена, който с ужас, удоволствие и изумление открива, че плътта му е не по-малко готова и настървена от духа.
По коридорите на Университета се шепнеше една дума: „Магизточник!“
Неколцина скришом опитваха заклинания, с които не се справяха от години, и стреснати наблюдаваха съвършения резултат. Отначало притеснени, после уверени, накрая с викове и вопли започнаха да се замерят с огнени кълба, да вадят живи гълъби от шапките си и да предизвикват дъжд от пъстри безплътни пайети.
Магизточник! Един-двама достолепни старци, които до този ден съгрешаваха най-много като изяждаха жива стрида, се направиха невидими и се прокрадваха след прислужничките, които чистеха стаите.
Магизточник! Неколцина от по-дръзките опитаха с древните заклинания за летене и вече се рееха непохватно под гредите на тавана.
Магизточник!
Единствен Библиотекарят не се поддаде на манията, обзела ги по времето за закуска. Погледа лудориите им, цупейки подвижните си устни, после се понесе начумерен на четири крака към Библиотеката. Ако някой си бе направил труда да тръгне след него, щеше да чуе как залоства вратата.
9
Изучаването на генетиката в Света на Диска се провали още в зародиша си. Магьосниците опитаха всеизвестните експерименти с кръстосване на мушици-дрозофили и грах. За жалост не бяха схванали същината на начинанието и резултатът (нещо като зелен зарзават, който бръмчеше) живя кратко и окаяно, преди да бъде налапан от случайно минаващ паяк.