Вътре се бе спуснала мъртвешка тишина. Книгите вече не беснееха. Уплахата отмина, вече потъваха в дълбоките тихи води на смазващия ужас. Свиваха се по лавиците като безброй втрещени зайци.
Дълга космата ръка се протегна и сграбчи „Пълний лексикон на Магиъйта с наставленийъ за премъдрите“ от Касплок, преди томът да се е отдръпнал, уталожи страха й с дългопръста длан и отвори на буква М. Библиотекарят приглади треперещите листове и плъзна дебел нокът надолу по страницата.
Магизточник — същ. (митич.). Протомагьосник, проход, дето пропуска нова магийъ в тоз свят. Магьосник, за когото не ще има предели, наложени от телесните му дарби, нито от Предопределението, нито дори от Смъртта. Както гласят по-стари писания, нявгаш имало магизточници в младостта на света, ала вече ги няма за радост. Ибо не е отредено човеку да бъде магизточник, а завръщането му може да възвести Края на света… Ако Творецът бе пожелал да направи людете подобни на божествата, щеше да ги надари с криле. Вж. Апокралипсисът, Легендата за Ледените великани, Последната вечеря на боговете.
Библиотекарят прочете и препратките, върна се на първата бележка и дълго я гледа с хлътналите си тъмни очи. Грижливо прибра книгата на мястото й, промъкна се под бюрото си и се покри с одеялото презглава.
А в галерията над Голямата зала Кардинг и Спелтър наблюдаваха сценките с коренно различни чувства от неговите.
Застанали един до друг, биха подсетили всекиго за числото 10.
— Какво става? — промърмори Спелтър.
След безсънната нощ трудно събираше мислите си.
— Магията нахлува в Университета — обясни Кардинг. — В това е същността на магизточника, той е проводник на магия. И то истинска, момчето ми. Не овехтелите тъпотии, с които сме се задоволявали през последните векове. Това е началото на… на…
— На ново… ъ-ъ… начало ли?
— Именно. Време на чудеса, на… на…
— О, да. Anus10 mirabilis!
Кардинг се намръщи.
— Да, нещо подобно — изсумтя накрая. — Интересно боравиш с думите.
— Благодаря ти, братко.
По-старшият магьосник като че не обърна внимание на дръзката фамилиарност. Облегна се на украсения с резба парапет и обходи с поглед зрелището. Ръката му по навик потърси кесийката за тютюн, но спря. Той се ухили и щракна с пръсти. В устата му се появи запалена пура.
— Отдавна не успявах да го направя — проточи Кардинг. — Настъпват големи промени, момчето ми. Онези долу още не са се усетили, но свърши времето на ордените и степените. Те бяха само… купонна система. Вече нямаме нужда от тях. Къде е малкият?
— Още спи… — започна Спелтър.
— Тук съм — обади се Коин.
Стоеше под сводестия проход към покоите на магьосниците, стиснал октироновия жезъл, който стърчеше три глави над него. Мънички жилки жълт пламък се плъзгаха по матовата черна повърхност, толкова тъмна, че изглеждаше процеп в тъканта на света.
Спелтър долови как златните очи проникват в главата му и сякаш разстилат свитъка на най-потайните му мисли.
— Аха — забърбори той с глас, който според него беше весел и дружелюбен, но всъщност звучеше като предсмъртно хриптене, — както виждам, вече си… ъ-ъ… станал.
— Мило момче… — подхвана и Кардинг.
Коин го удостои с дълъг вледеняващ поглед.
— Видях те снощи. Ти могъщ ли си?
— Съвсем умерено — увери го Кардинг, навреме припомнил си склонността на момчето да смята магьосничеството за смъртоносна игра на дама. — И съм убеден, че не мога да се меря по могъщество с теб.
— Ще бъда ли Архиканцлер, каквато е съдбата ми?
— О, непременно — заяви Кардинг. — Изобщо няма съмнение. Може ли да разгледам твоя жезъл? Колко интересни фигури…
Той посегна с пухкавите си пръсти.
Бездруго погазваше добрите обноски. Никой магьосник не би помислил да докосне жезъла на друг без изричното му съгласие. Но твърде много хора не желаят да повярват, че децата принадлежат към човешката раса, и смятат, че нормалната учтивост е неприложима към тях.
Пръстите на Кардинг обвиха черния жезъл.
Спелтър по-скоро усети шума с тялото си, отколкото го чу. Кардинг се затъркаля на кълбо по дължината на галерията и спря в отсрещната стена като торба лой, паднала отвисоко на земята.
— Не прави така — изрече Коин, погледна през пребледнелия Спелтър и добави: — Помогни му да стане. Може би не е пострадал зле.
Ковчежникът защъка припряно и се наведе над Кардинг, който дишаше на пресекулки и имаше не особено естествен цвят на лицето. Потупа ръката му, докато по-старият магьосник отвори едното си око.
10
Спелтър лекичко е объркал две подобни думички от недобре научен древен език. Подобаваща грешка. — Бел.пр.