Тишината изтрая само миг, избухнаха викове на подкрепа и крясъци на несъгласие. По-назад в тълпата започнаха разгорещени спорове. Стоящите отпред магьосници не бяха толкова склонни да възразяват. Виждаха усмивката на Коин. Беше сияйна и ледена като пълна луна.
Настана раздвижване, един от по-старите магьосници си проби път през гъмжилото.
Спелтър позна Овин Хакардли, постигналия седма степен лектор по магьоснически традиции. Лицето му беше зачервено от гняв освен няколкото бледи петънца от ярост. И когато отвори уста, думите му прогориха въздуха като метнати кинжали, отсечени и резки.
— Ти луд ли си?! Никой освен магьосник осма степен не може да бъде Архиканцлер! И е задължително да бъде избран от останалите старши магьосници след задълбочен съвместен размисъл! (И след надлежните напътствия на боговете, разбира се.) Така повелява традицията! (Ама ха!)
Хакардли бе посветил много години на изучаването на традициите. Магията поначало е двупосочен процес, затова неговите занимания оставяха видими следи във външността му. Изглеждаше крехък като настърган кашкавал. И някак успяваше да произнесе ясно всички препинателни знаци.
Тресеше се от възмущение и долавяше, че около него бързо се разчиства празно пространство. Всъщност се озова във все по-широк кръг от отдалечаващи се магьосници, внезапно обзети от готовността да се закълнат, че го виждат за пръв път в живота си.
А Коин бе вдигнал жезъла си.
Хакардли размаха пръст осъдително.
— Не можеш да ме уплашиш, младежо! — сопна се той. — Колкото ще да си надарен, в магията не стига само талантът. За да се извиси до величие, магьосникът има нужда и от други качества. Например административни умения, мъдрост и…
Коин опря жезъла в пода.
— Традицията важи за всички магьосници, нали?
— Това е неоспоримо! Тя се корени в…
— Но аз не съм магьосник, господин Хакардли.
Старецът се запъна.
— Аха… — Помисли още малко. — Основателен ДОВОД…
— Аз обаче не пренебрегвам значението на мъдростта, проницателността и уместните съвети. Ще бъде чест за мен, ако всички вие склоните да ми помогнете с ценни напътствия. Например… Защо според вас магьосниците не властват над света?
— Какво?
— Въпросът не е толкова труден. В тази зала има… — устните на Коин шавнаха за миг — … четиристотин седемдесет и двама магьосници, вещи в най-сложното изкуство. Но господствате само над стотина декара, заети от твърде безвкусни архитектурни творения. Защо е така?
Старшите магьосници се спогледаха многозначително.
— Дори да е привидно вярно — отвърна след малко Хакардли, — ние, дете мое, владеем области отвъд обсега на мимолетната власт. — Очите му светнаха. — Магията несъмнено може да пренесе съзнанието в други светове на незнайно…
— Да, да — прекъсна го момчето. — Вие обаче сте обградили Университета с високи дебели стени. Защо?
Кардинг прокара език по устните си. Забележително… Хлапето изричаше на глас собствените му мисли.
— Боричкате се за надмощие помежду си — мило продължи момчето, — но отвъд тези стени за каруцаря или търгаша има ли някаква разлика между маг от най-висока степен и обикновен фокусник?
Хакардли го зяпна с неподправено разтърсващо изумление.
— Дете, очевидно е и за най-глуповатия жител на града. Робите, символите…
— Аха-а — проточи Коин. — Робите и символите. Разбира се.
Кратко, тежко и изпълнено с размисъл мълчание налегна залата.
— Струва ми се — промълви след малко момчето, — че магьосниците властват само над други магьосници. А кой е господар в живота навън?
— Ако говорим за този град, значи е Патрицият — лорд Ветинари — малко по-сдържано отговори Кардинг.
— А той справедлив и почтен владетел ли е?
Кардинг поумува. Според мълвата шпионската мрежа на Патриция беше безупречна.
— Бих казал — започна внимателно, — че е несправедлив и непочтен, но напълно безпристрастен. Тоест той е несправедлив и непочтен към всекиго, без да се бои от някого или да го покровителства.
— И вие доволни ли сте от това? — попита Коин.
Кардинг се постара да не срещне погледа на Хакардли.
— Едва ли това е най-важното. Предполагам, че просто не сме обсъждали достатъчно този въпрос. Истинското призвание на магьосника, както знаеш, е…
— Значи е самата истина, че мъдреците се оставят да бъдат управлявани по този начин?
— Не, разбира се! — неволно изръмжа Кардинг. — Не ставай глупав! Ние само го търпим. Именно в това е същината на мъдростта, сам ще се убедиш, когато пораснеш — да изчакваш сгодния случай…