— Богове, беше страшно. Не че другото ме плаши по-малко…
Моряците притичваха насам-натам с къси саби в ръце. Конина потупа Ринсуинд по рамото.
— Ще се опитат да ни заловят живи.
— О… — отвърна той отмалял. — Ами добре.
После си спомни още нещо за клачианските ловци на роби и устата му пресъхна.
— Ти… ти ще бъдеш най-ценната плячка за тях. Наслушал съм се какви ги вършат…
— Необходимо ли е и аз да науча?
Ринсуинд се вцепени, щом видя, че тя не си е намерила оръжие.
— Ще те затворят в харем!
— Има и по-лоши неща на този свят — вдигна рамене момичето.
— Но нали е с много шипове и когато затворят вратичката… — замънка Ринсуинд.
Канутата доближаваха кораба и ясно се различаваха решителните гримаси на гребците.
— Не говориш за харем, а за „желязната дева“. Не знаеш ли какво е харем?
— Ами…
Конина му обясни. Ринсуинд почервеня като домат.
— Но първо ще трябва да ме пленят — вирна брадичка тя. — По-скоро ти има за какво да се тревожиш.
— Аз пък защо?
— Защото единствен от мъжете на кораба носиш рокля.
Ринсуинд се наежи.
— Това е роба…
— Роба, рокля — все тая. Стискай палци и те да знаят разликата.
Ръка като връзка банани с пръстени сграбчи Ринсуинд за рамото и го завъртя. Капитанът, родом от земите около Главината и щедро надарен с мечешки телеса, му се ухили лъчезарно през гъсталака от косми по лицето си.
— Ха! Те не знае, че магьосник има ние на кораб! Прати в техни търбуси неугасим зелен огън! Ха?
Тъмните горички на веждите му се размърдаха, щом стана очевадно, че Ринсуинд не се кани тутакси да порази нападателите със заклинания на възмездието.
— Ха? — настоя капитанът и успя с единствената сричка да намекне цяла поредица от съсирващи кръвта заплахи.
— Да, добре, аз само… само събирам сили за битката — увери го Ринсуинд. — Тъкмо това правя. Събирам сили. Значи искате зелен огън?
— И разтопено олово да просмуче техни кости — добави капитанът. — И техни кожи да се напукат от мехури, а живи скорпиони без милост да ядат техни мозъци отвътре, и…
Първото кану се плъзна край кораба и две куки се забиха тежко във фалшборда. Щом първите ловци на роби подадоха глави над палубата, капитанът се втурна натам, размахал сабята си. Спря за миг и изгледа Ринсуинд.
— Събираш сили бързо, иначе останеш без тях завинаги. Ха?
Ринсуинд се обърна към Конина, която се облягаше на фалшборда и с интерес си разглеждаше ноктите.
— По-добре се захващай — посъветва го тя. — Имаш да правиш петдесетина зелени огньове и порции разтопено олово, да не говорим за допълнителната поръчка с мехурите и скорпионите. Без милост.
Ринсуинд надзърна към мястото, което мислено наричаше партерния етаж на кораба. Нападателите надделяваха с предимството си в жива сила, оплитаха екипажа с мрежи и въжета. Не издаваха нито звук, замахваха и отскачаха, като много се стараеха да не използват мечовете си.
— Не бива да се поврежда стоката — отбеляза Конина.
Ринсуинд гледаше уплашен как капитанът падна под тежестта на налетелите го тела, но продължи да крещи:
— Зелен огън! Зелен огън!
Ринсуинд се дръпна по-назад. Изобщо не можеше да борави с магия, но досега имаше стопроцентов успех в оцеляването и не искаше да си разваля постижението. Необходимо беше само да се научи да плува във времето, останало му до скока в морето. Струваше си поне да опита.
— Какво се маеш? — подкани той Конина. — Да се махаме, докато са още заети.
— Имам нужда от меч — сподели момичето.
— След минутка ще ти предложат такъв избор, че чак ще се разглезиш.
— Стига ми и един.
Ринсуинд срита Багажа.
— Я се размърдай! — изръмжа му. — Доста плаване ти предстои.
Багажът изпъна крачетата си с подчертано нехайство и се премести мудно до Конина.
— Предател! — укори Ринсуинд пантите на капака му.
А битката вече привършваше. Петима пирати се покатериха по стълбичката към задната палуба, оставяйки съратниците си да съберат победените моряци. Главатарят смъкна маската си, за да се ухили кратко и мрачно на момичето. После застана срещу Ринсуинд и му се ухили малко по-продължително.
— Това е роба — побърза да го просвети Ринсуинд. — И по-добре внимавай, защото съм магьосник. — Вдиша дълбоко и продължи: — Само да ме пипнеш с пръст и ще съжалявам, че си го направил. Предупреждавам те.