— Всъщност не — призна накрая. — Това е оръжие, което убива хора, но оставя сградите непокътнати.
Умът му работеше със скоростта на континентален дрейф. Части от него твърдяха, че се е изправил срещу магизточника, но срещаха съпротивата на други части. Ринсуинд се бе наслушал за магизточника — за неговото могъщество, за неговия жезъл, за неговата злоба и така нататък. Само че никой не му спомена за неговата възраст.
Вторачи се за миг в жезъла.
— А това какво може да прави? — изрече бавно.
Жезълът се намеси:
— Трябва да убиеш този човек.
Магьосниците, които се надигаха нерешително, отново се проснаха възнак.
Гласът на шапката беше достатъчно непоносим, но жезълът говореше със звънките звуци на метал. Не предлагаше съвети, а просто съобщаваше какво ще представлява бъдещето. И не беше възможно да го пренебрегнеш.
Коин понечи да вдигне ръка, но се подвоуми.
— Защо?
— Ти ще ми се подчиниш.
— Не си длъжен — побърза да възрази Ринсуинд. — Това е някакъв си предмет.
— Не виждам защо да му сторя зло — заинати се и Коин. — Струва ми се безобиден като разгневен заек.
— Той ни се опълчва.
— Аз ли? Ами!
Ринсуинд скри ръката с чорапа зад гърба си и се постара да забрави репликата за заека.
— Защо пък да правя всичко, което ми кажеш? — попита Коин жезъла. — Само това правя, а с нищо не помагам на хората.
— Хората трябва да се боят от теб. На нищо ли не съм те научил досега?
— Но той е толкова смешен! Размахва чорап.
Момчето изпищя, ръката му се сгърчи странно. Косата на Ринсуинд настръхна.
— Ще правиш каквото ти е заповядано.
— Няма!
— Знаеш какво сполетява непослушните момчета.
Нещо изпращя, замириса на изгоряла плът. Коин се свлече на колене.
— Ей, я по-кротко… — изсумтя Ринсуинд.
Коин отвори очи. Още бяха златисти, но вече ги изпъстряха кафяви петънца.
Ринсуинд завъртя чорапа в широка бръмчаща дъга и цапардоса жезъла по средата. Последва кратък взрив от разпрашена тухла и изгорена вълна, жезълът изхвърча от пръстите на момчето. Магьосниците се пръснаха като пилци, за да не попречат на търкалянето му.
Жезълът се удари в парапета, отскочи нагоре и излетя.
Но вместо да падне, застина във въздуха, завъртя се и изфуча обратно сред октаринови искри и шум на моторен трион.
Ринсуинд избута зашеметеното момче зад гърба си, пусна на пода съсипания чорап, смъкна шапката от главата си и я размаха бясно към напиращия жезъл. Отнесе удар по главата си, който почти му запои зъбите и го повали като кльощаво проскубано дръвче.
Жезълът зави, сгорещен до червен блясък, и пикира за повторен и несъмнено последен удар.
Ринсуинд се надигна безсилно на лакти и зяпна с втрещен ужас жезъла, връхлитащ в ледения въздух, който незнайно защо се препълни със снежинки.
И заискри в алено, тук-там изцапано със синьо. Времето забави ход, накрая спря като стар грамофон с развалена пружина.
Ринсуинд погледна нагоре към високата фигура в черно, появила се на пет-шест стъпки от него.
Естествено беше Смърт, който обърна светещи очни кухини към Ринсуинд и изрече с глас като рухването на подводни канари:
— ДОБЪР ДЕН.
Обърна гръб, сякаш му стигаше да прояви любезност, взря се в хоризонта и разсеяно потропа с крак, все едно затрака с кастанети.
— Ъ-ъ… — обади се Ринсуинд.
Смърт като че си спомни за присъствието му.
— МОЛЯ? — промълви учтиво.
— Открай време се чудя как ще стане — призна си Ринсуинд.
Смърт извлече животомер от загадъчните дълбини под абаносовочерното си наметало и се взря в него.
— НАИСТИНА ЛИ? — подхвърли с безразличие.
— Сигурно не бива да се оплаквам — добродетелно заяви Ринсуинд. — Беше хубав живот. Е, доста добър. — Поколеба се малко. — Не чак толкова поносим, като се замисля. Предполагам, че повечето хора биха го нарекли окаян. — Пак поумува. — Аз също — добави на себе си.
— ЗА КАКВО ГОВОРИШ, ЧОВЕЧЕ?
Ринсуинд се обърка.
— Не се ли появяваш лично, когато ще умира магьосник?
— РАЗБИРА СЕ. И ТРЯБВА ДА ИЗТЪКНА, ЧЕ НАПОСЛЕДЪК СЪМ ПРЕКАЛЕНО ЗАЕТ ЗАРАДИ ХОРАТА ОТ ВАШЕТО СЪСЛОВИЕ.
— А как успяваш да си на толкова много места едновременно?
— ПОСТИГАМ ГО С ДОБРА ОРГАНИЗАЦИЯ.
Времето потръгна отново. Жезълът, увиснал на броени метри от главата на Ринсуинд, се понесе напред с вой.