И спря с глух метален удар в протегнатата ръка на Коин.
Жезълът издаде звук като хиляди пирони, задрали в стъкло. Мяташе се диво нагоре-надолу и блъвна гадни зелени пламъци по цялата си дължина.
— Така значи… Накрая ще ми измениш.
Коин стенеше, но стискаше, докато пръстите му почервеняха, после и побеляха.
Изпъна ръката си напред и изригващата от жезъла сила мина с рев покрай него, изтръгна искри от косата му и развя робата му в чудати и неприятни форми. Момчето изкрещя, замахна и стовари жезъла върху парапета, врязвайки дълбока кипяща бразда в камъка.
После захвърли жезъла, който изтрака на плочите и спря, отново разпръсквайки магьосниците.
Коин се свлече треперещ.
— Не обичам да убивам. Убеден съм, че това е лошо.
— Не си забравяй мисълта! — разпалено го посъветва Ринсуинд.
— Какво сполетява хората, когато умрат? — попита момчето.
Ринсуинд се озърна към Смърт.
— Ти си наясно, не аз.
— ТОЙ НЕ МОЖЕ НИТО ДА МЕ ВИДИ, НИТО ДА МЕ ЧУЕ, АКО НЕ ПОИСКА.
Чу се дрънчене. Жезълът пак се търкаляше към Коин, а той го зяпаше смразен.
— Вдигни ме.
— Не си длъжен — отново напомни Ринсуинд.
— Не можеш да се възпротивиш. Не можеш да победиш себе си.
Коин посегна съвсем бавно и взе жезъла.
Ринсуинд сведе поглед към захвърления чорап — обгорено вълнено парцалче. След кратката кариера в ролята на оръжие нямаше да му помогне никакво кърпене.
— Сега го убий.
Ринсуинд затаи дъх. И магьосниците наоколо затаиха дъх. Дори Смърт, който нямаше какво да затаява, стисна по-силно дръжката на косата си.
— Няма — отказа Коин.
— Знаеш какво сполетява непослушните момчета.
Лицето на момчето пребледня.
А гласът на жезъла се промени в мрънкане.
— Ако ме няма, кой ще те напътства?
— И аз се питам същото — проточи Коин.
— Виж какво постигна!
Момчето полека огледа уплашените лица наоколо.
— Вече виждам.
— Научих те на всичко, което знам.
— Започвам да се досещам — отвърна Коин, — че твоите знания не стигат.
— Неблагодарник! Кой определи съдбата ти?
— Ти, кой друг? — вирна глава момчето. — Сега разбирам, че не бях прав — добави тихо.
— Много добре…
— Не те захвърлих където трябваше!
С рязко движение Коин подскочи и завъртя жезъла над главата си. После застина като изваяние, а ръката му се скри в огнено кълбо с цвят на разтопена мед. Кълбото позеленя, мина през всички оттенъци на синьото, позабави се във виолетовото и пламна в чист октарин.
Ринсуинд засенчи очите си с длан и видя ръката на Коин — непокътната, стискаща здраво, а между пръстите блещукаха капки стопен метал.
Заотстъпва и се блъсна в Хакардли. Старият магьосник стърчеше като статуя с увиснало чене.
— Сега какво ще стане? — попита Ринсуинд.
— Никога няма да надделее — изхриптя Хакардли. — Негов си е. И има неговата сила. Момчето е могъщо, но жезълът знае как да насочва тази мощ.
— Значи ще се заличат взаимно?
— Да се надяваме.
Битката беше скрита в собственото си адско сияние. Подът се разтресе.
— Изчерпват всичко магическо — сети се Хакардли. — Крайно време е да се махнем от кулата.
— Защо?
— Предполагам, че ще изчезне съвсем скоро.
И наистина белите плочи около яркото кълбо сякаш се разнищваха и потъваха в него.
Ринсуинд се колебаеше.
— Няма ли да му помогнем?
Хакардли се вторачи първо в него, после в ослепителната неподвижна картина. Пожвака устните си.
— Съжалявам.
— Да, но с малко помощ… Сам видя на какво е способно това нещо…
— Съжалявам.
— А той помогна на вас. — Ринсуинд се озърна към тичащите магьосници. — На всички ви. Даде ви каквото искахте, нали?
— Не вярвам някога да му простим — натърти Хакардли.
Ринсуинд изпъшка.
— И какво ще остане, когато всичко свърши? Какво ще остане?
Старецът наведе глава.
— Съжалявам…
Октариновият блясък се засилваше и почерняваше по краищата. Не беше чернилката, противоположна на светлината, а зърнеста, преливаща се тъмнина, която сияе отвъд и няма място в почтената действителност. Тя бръмчеше.
Ринсуинд изпълни кратък танц от нерешителност — краката, инстинктите и чудесно развитият му стремеж за самосъхранение така претовариха нервната му система, че почти я свързаха на късо и съвестта намери пролука да се намести.
Той скочи в огненото кълбо и стигна до жезъла.
Магьосниците се разбягаха. Неколцина се спуснаха с левитация покрай кулата.