Дейвид Едингс
Магьосницата от Даршива
На Оскар Уилям Патрик Джейсън Смит:
добре дошъл в нашия свят!
С много любов,
Дейвид и Лей
ПРОЛОГ
който е Кратка история на източната империя
от произведението
„Императори на Мелцена и Малореа“.
Данните за произхода на Мелценската империя са завинаги изгубени за нас. Според някои легенди предтечите на мелцените пристигнали с грубо изработени лодки от необятното море на изток от Мелценските острови; според други първоначалната държава Мелцена е продължение на странната култура, съществуваща в Даласия. Ала независимо какъв е източникът, за Мелцена винаги се твърди, че е най-древната цивилизация на света.
Във всички етапи от своето съществуване Мелцена е била тясно свързана с морето. Мелценската култура се зародила на островите, разположени на изток от брега на Малореанския континент. Столицата на Мелценската империя била средище на науката и културата още по времето, когато Тол Хонет бил бедно село, а Мал Зет — няколко окъсани палатки. Единствено великолепието на град Кел можел да съперничи по могъщество и блясък на древния дом на мелцените.
Мелцена изпаднала в изолация поради огромно природно бедствие. Преди около пет хиляди години западните земи били разтърсени от гигантски катаклизъм. Ангараките и алорните обясняват случилото се с теологичен спор, разразил се между боговете. Подобно тълкуване не бива да се приема сериозно, макар че хвърля известна светлина върху стремежа на примитивните умове да си обяснят действието на природните сили.
Всички източници сочат, че катаклизмът, причинил гигантско разцепване на целия континент, освен това породил огромни приливни вълни. Първоначално океанът се отдръпнал от сушата, след това залял огромни територии от нея, а накрая нивото на водата се успокоило и се оформила бреговата линия, непроменена в общи линии до наши дни. Това оказало бедствен ефект върху Мелцена. Половината от сушата на древната страна потънала под морските вълни. Все пак по-голямата част от населението на страната успяла да се спаси. Запазилата се част от сушата е била пренаселена до краен предел. Столицата на Мелцена, преди красив град, издигнат в планините, за да се избегнат неблагоприятните ефекти на тропическия климат в низините, след катастрофата се превърнала в окаяно селище, разрушено от земетресения и наводнения, отдалечено на не повече от левга от новия бряг.
След известен период, докато траело възстановяването на разрушенията, станало ясно, че ограничената суша на родната страна не е в състояние да осигури поминъка на населението. Затова мелцените се насочили към континента. Югоизточна Малореа била най-близо до тях — земи, населени с различни народи със свои собствени физически белези и език, сходен с този на мелцените. Тъкмо върху тези области мелцените съсредоточили вниманието си. Там имало пет примитивни кралства — Гандахар, Даршива, Селанта, Пелдан и Решел. Те били завладени бързо от по-високо развитите в технологично отношение мелцени и били погълнати в растящата им империя.
Доминиращата сила в Мелценската империя била бюрокрацията. Макар че в бюрократичната форма на управление на държавата безспорно съществуват слабости, тя осигурява преимуществото на приемствеността, както и очевидната прагматичност в подхода на бюрократите; те били загрижени да открият най-практичния начин за извършване на определена работа, без да обръщат прекалено внимание на прищевките, предразсъдъците и егоизма, типични за другите форми на държавно управление. Мелценската бюрокрация се характеризирала с почти безпогрешен практицизъм. Представата, че талантът означава аристократизъм, доминирала в мисленето на мелцените. В случай, че някое бюро пренебрегвало талантлив служител, друго бюро със сигурност щяло да му го отнеме.
Различните департаменти на мелценското правителство се впускали в новозавладените земи, търсейки сред населението надарени хора. По такъв начин покорените народи били асимилирани и директно включени в най-елитните слоеве на империята. Винаги проявявайки прагматизъм, мелцените не посегнали на кралските династии, владеещи петте провинции на континента; те предпочели да действат чрез вече установените личности във властта, отколкото да създават нови линии за контрол.
През следващите хиляда и четиристотин години мелценската империя процъфтявала, отдалечена от теологическите и политически ежби на западния континент. Мелценската култура била светска по своя характер, хората били цивилизовани и високо образовани. Робството било непознато явление; търговията с ангараките и с подчинените на тях народи в Каранда и Даршива била изключително печеливша. Старата столица на Мелцена се превърнала в основно средище на науката. За нещастие някои мелценски учени се обърнали към силите на мрака. Те се занимавали с призоваване на зли духове и далеч надминали празните брътвежи на мориндимите и заклинанията на карандите, като задълбали в далеч по-страшни и по-сериозни области. Те постигнали голям напредък в магьосничеството и некромантията. Ала основният им интерес бил съсредоточен върху алхимията.