— Глупости.
— Не са глупости. Вселената е майка на целия свят — на теб, на мен, на скалите, дори на това изсъхнало дърво, зад което се крием. Всички неща са взаимно свързани и вселената няма да позволи някой да унищожава каквото и да било. — Гарион свали шлема си, зарови пръсти в изпотената си коса и въздъхна. — Много съжалявам, Закат. Знам, че изведнъж се сблъска с толкова много непонятни за теб неща, но нямаме време да осмислиш всичко. Неизвестно защо участваме във всичко това — ти и аз. — Кралят на Рива се усмихна горчиво. — Страхувам се, че и двамата сме ужасно неподходящи за тази задача, но нашата майка вселената се нуждае от нас. Съгласен ли си да продължиш?
— Нищо не би могло да ме спре — отговори Закат с безразличен тон. — Каквото и да приказва Кайрадис, не мисля, че ще съм жив, когато всичко това приключи.
— Сигурен ли си, че не си с арендски произход? — попита Гарион подозрително. — Целта ни, Закат, е да останем живи, а не да умрем, ако умрем, няма да можем да изпълним задачата си. Недей да вървиш към смъртта с мислите си. Може би ще ми потрябва твоята помощ. Гласът ми съобщи, че си определен да бъдеш част от мисията. Трябва да бъдем рамо до рамо, когато настъпи решаващият миг.
— За какъв глас приказваш?
— Той е тук — отвърна Гарион и почука с пръст по челото си. — Ще ти обясня по-късно. Засега се натрупаха твърде много неща, които трябва да осмислиш.
— Ти чуваш гласове? Нали знаеш как ги наричат тези хора?
Гарион се усмихна и каза:
— Аз не съм луд, Закат. Понякога съм малко разсеян, но все още имам ясна престава за реалността.
Внезапен гръмотевичен звук отекна в главата на Гарион като експлозия.
— Какво беше това? — възкликна Закат.
— Ти също ли го чу? — Кралят на Рива го погледна учудено. — Не би трябвало!
— Земята се разтърси от това, Гарион. Погледни. — Закат посочи на север, където огромен огнен стълб се издигаше към мрачното беззвездно небе. — Какво е това?
— Леля Поул е направила нещо. Но никога не е била толкова непохватна… Слушай!
Лаят на хрътката, който се приближаваше все повече и повече, докато двамата си говореха, се превърна в болезнено скимтене.
— Сигурно я е оглушила — каза Гарион. — Всъщност и мен ме болят ушите, знаеш ли.
Хрътката отново зави и скоро към нейния вой се присъедини воят на цялата глутница. Врявата започна да утихва на север към огнения стълб.
— Да се връщаме — рече Гарион. — Не е нужно да оставаме повече тук.
Белгарат и Белдин бяха пребледнели и дори Дурник изглеждаше изпълнен със страхопочитание.
— Тя не е вдигала толкова шум, откакто беше на шестнадесет — каза Белдин и погледна подозрително Дурник. — Да не би да е бременна?
Дори на слабата светлина Гарион видя как лицето на приятеля му се изчервява.
— Че какво общо има това с шума? — попита Белгарат.
— Просто моя теория — отвърна Белдин. — Не мога да я докажа, защото Поулгара е единствената вълшебница, която познавам, и освен това никога не е била бременна.
— Сигурен съм, че все ще намериш начин да ни обясниш.
— Не е чак толкова сложно, Белгарат. Когато жена носи в себе си дете, реакциите в организма й се променят. Бременността повлиява на емоциите й и способността й да мисли рационално. Насочването на волята в правилната посока изисква контрол и дълбоко съсредоточаване. Бременната жена просто може да изгуби представа за тези неща. — Той продължи да обяснява физическите, емоционалните и интелектуалните промени, настъпващи при жените по време на бременността. Използваше сухи изрази, без да влага никакви чувства. След малко Се’Недра и Велвет се оттеглиха, като отведоха и Ерионд, а минута по-късно към тях се присъедини и Дурник.
— Сам ли измисли всичко това? — попита Белгарат.
— Размишлявах по този въпрос, докато наблюдавах пещерата, където Зедар беше скрил Торак.
— Значи това ти е отнело петстотин години?
— Исках да съм сигурен, че съм изчерпал всички възможни гледни точки — сви рамене Белдин.
— Защо просто не попита Поул? Тя щеше да ти отговори веднага.
Белдин примигна и призна:
— Изобщо не съм си помислял за това.
Белгарат само поклати глава.
След малко чуха пронизителен рев, който идваше от запад.
— Всички да залегнат! — изсъска Белгарат. — И никой да не приказва!
— Какво е това? — възкликна Закат.
— Тихо — отвърна троснато Белдин. — Тя ще те чуе.