Някъде над главите им въздухът се раздвижи от мощния замах на огромни криле и към небето политнаха оранжеви пламъци. След това огромният звяр продължи полета си, ревейки и бълвайки страшни огньове.
— Какво беше това? — попита Закат.
— Зандрамас — прошепна Гарион. — Говори по-тихо. Може да се върне.
Изчакаха още известно време.
— Изглежда, е тръгнала към шума, който вдигна Поул — каза тихо Белгарат.
— Е, поне не търси нас — рече Силк с облекчение.
— Не, все още не.
— Това всъщност не беше дракон, нали? — попита Закат, поглеждайки стария вълшебник.
— Не истински. Това беше Зандрамас, приела друг образ.
— Не е ли твърде показно?
— Изглежда, нещо кара Зандрамас непрекъснато да привлича вниманието на околните. Не е в състояние да издържи дълго време, без да извърши нещо наистина зрелищно. Това сигурно има нещо общо с факта, че е жена.
— Чух какво каза, Белгарат — обади се заплашително Се’Недра.
— Нямах предвид точно това — рече той, приемайки, че с това й се е извинил.
Бялата сова долетя, описа широк кръг над огъня и отново прие човешкия си образ.
— Какво направи, Поул? — попита я Белгарат.
— Намерих един спящ вулкан — отговори тя, взе наметалото си от Дурник и се загърна. — Накарах го да изригне отново. Хрътките отидоха ли да разследват случилото се?
— Почти веднага — увери я Гарион.
— А също и Зандрамас — добави Силк.
— Да, видях я. — Вълшебницата се усмихна. — Всъщност се получи доста добре. Зандрамас ще види хрътките и ще реши да се отърве от тях. Не мисля, че те ще ни притесняват повече, освен това съм сигурна, че Зандрамас ще бъде изпълнена с огорчение, като разбере, че ни е помогнала.
— Беше ли планирала всичко да протече толкова шумно и нескопосано? — попита Белдин.
— Разбира се. Исках да вдигна достатъчно силна врява, за да привлека хрътките и гролимите, намиращи се в околността. Зандрамас се оказа допълнителна награда за усилията ми. Би ли запалил огъня отново, скъпи? — каза тя на Дурник. — Мисля, че сега сме в безопасност и можем да помислим за вечеря.
Рано на другата сутрин събраха палатките и потеглиха. Вулканът все още изхвърляше дим и пепел високо в небето, прахта се смесваше с облаците и наоколо бе станало някак особено мрачно. Въздухът вонеше на сяра.
— Точно сега летенето няма да е много приятно — рече Белдин кисело.
— Да, но трябва да знаем какво има напред по пътя ни — отговори Белгарат.
— Зная — рече гърбавият магьосник. — Не съм глупав. Просто отбелязах, че никак няма да е приятно. — Той се наведе леко напред, превърна се в ястреб и се издигна във въздуха с няколко замаха на силните си криле.
— Бих платил цяло състояние, за да имам такъв ястреб — каза Закат замислено.
— Ще си имаш много проблеми, докато го научиш да изпълнява заповедите ти — възрази Белгарат. — Белдин не се поддава на дресировка.
— Още първия път, когато се опиташ да сложиш качулка на главата му, със сигурност ще ти откъсне поне един пръст — добави Поулгара.
Белдин се върна почти по пладне — летеше като стрела.
— Пригответе се — изкрещя той още преди да е възвърнал напълно човешкия си образ. — Зад хълма има десетина пазачи на храма. Водят и хрътка.
Гарион посегна към меча си и чу как мечът на Закат изсвистя, докато малореанецът го изваждаше от ножницата.
— Не! Не влизай в това сражение! — извика остро кралят на Рива.
— Не можеш да ме спреш по никакъв начин — отговори Закат.
— Аз ще се погрижа за кучето — рече Сади и извади кесията с праха, послужил им толкова добре в Каранда.
Подредиха се с оръжия в ръце, а Ерионд отведе жените назад.
Хрътката се появи първа и спря, щом ги видя. После се обърна и побягна назад с дълги скокове.
— Лошо! — каза Белгарат. — Вече знаят, че сме тук.
Пазачите на храма излязоха на билото на хълма. Бяха без копия, но всеки беше облечен с ризница и имаше меч и щит. Спряха за миг да разберат какво става и се хвърлиха в атака. Хрътката ги водеше, тичайки с оголени зъби и страховито ръмжене: Сади подкара коня си напред да я пресрещне, стискайки в ръката си цяла шепа прах. Звярът подскочи да свали евнуха от седлото, ала Сади хладнокръвно хвърли праха в муцуната му. Животното тръсна голямата си глава, опитвайки се да изчисти очите си, и след миг кихна, зениците му са разшириха и ръмженето му се превърна в ужасено скимтене. После хрътката нададе пронизителен, почти човешки писък и побягна, виейки от болка.
— Напред! — извика Гарион и нападна идващите пазачи.
Те бяха много по-сериозен противник от войниците от Даршива и шансовете да се справят с тях леко бяха твърде минимални. Един мъж, по-едър от останалите, предвождаше атаката. Гарион го обезвреди с един-единствен замах на меча на Желязната хватка.