Дебелият мъж грабна монетите и си тръгна, без да отговори.
— Ще заключим вместо теб, когато си тръгваме — извика Силк след него.
Търговецът не се обърна.
Щом дебелакът и неговите хора заминаха, Силк заведе коня си да го впрегне в кабриолета, а Гарион и Закат влязоха в магазина.
Малкият кабриолет беше с гюрук и голямо, тапицирано с кожа отделение за багаж отзад, което побра учудващо голямо количество продукти. Взеха сирене, масло, шунка, дебели резени бекон и няколко чувалчета боб. След това запълниха останалото пространство с хляб. Но щом Гарион вдигна една голяма торба с брашно, Силк решително поклати глава и каза твърдо:
— Не.
— Защо?
— Знаеш брашнените каши на Поулгара. Не искам да ги ям всяка сутрин цял месец! Хайде вместо брашно да вземем говеждо месце.
— Но ние няма да можем да изядем всичкото това — то ще се развали — възрази Гарион.
— Забрави ли, че сега имаме две гърла повече за хранене? Видях как ядат твоята вълчица и вълчето. Месото няма да се развали, повярвай ми.
Скоро излязоха от града. Силк се бе изтегнал на капрата, стиснал небрежно юздите в лявата си ръка, а в дясната държеше бутилка вино.
— Така е доста по-добре — каза щастливо той и отпи яка глътка.
22.
— Виждам, че сте имали доста работа — забеляза Белгарат, когато Силк спря кабриолета.
— Трябваше ни нещо, с което да докараме провизиите — обясни Силк доволно.
— Разбирам.
— Надявам се, че сте донесли не само боб — каза Сади. — Войнишката храна взе да става твърде еднообразна.
— Силк измами един търговец — каза Гарион, докато отваряше багажното отделение на кабриолета.
— „Измами“ ли? — възкликна дребничкият драснианец.
— Нима не го направи?
— „Мамя“ е твърде неподходящ глагол за обобщение на цялата случка — каза Силк.
— Принц Келдар — каза Поулгара, докато оглеждаше внимателно провизиите. — Ще бъда честна с теб — въобще не ме интересува по какъв начин си се сдобил с всичко това.
Драснианецът се поклони и рече вежливо:
— Удоволствието е изцяло мое, Поул.
— Какво научихте? — попита Белдин.
— Едно-единствено нещо — и то е, че Зандрамас пак е пред нас — отговори Гарион. — Минала е оттук преди няколко дни. Известно й е, че армията на Урвон приближава откъм планините. Изглежда, войските му се придвижват по-бързо, отколкото предполагахме, тъй като е заповядала на цивилното население да се опита до го забави. Но хората вече не й се подчиняват.
— Много умно от тяхна страна — промърмори Белдин. — Нещо друго?
— Зандрамас ги е уверила, че всичко ще приключи още преди края на лятото.
— Думите й съвпадат с онова, което ни разкри Кайрадис в Ашаба — рече Белгарат. — Добре. Сега всички знаем кога ще се състои срещата. Остава ни да разберем къде ще бъде.
— Точно затова всички бързаме да стигнем до Кел — продължи Белдин. — Кайрадис пази тази информация както квачка пиленцата си.
— Ох, не мога да се сетя! — избухна раздразнено Белгарат.
— Какво?
— Не мога да си спомня нещо — нещо много важно, което ми каза!
— Аз съм ти казвал много неща, Белгарат, но ти обикновено не ме слушаш.
— Не, слушах те! Седяхме в моята кула и си приказвахме.
— Но ние го правим от няколко хиляди години.
— Не беше чак толкова отдавна. Ерионд беше с нас, тогава той беше още мъничък.
— Значи е било преди десетина години.
— Точно така.
— И какво правехме?
Белгарат се намръщи.
— Помагах на Дурник — ремонтирахме къщата на Поледра. А ти беше тук, в Малореа.
Белдин се почеса замислено по корема.
— Май си спомням. Изпихме едно буре светла бира, което ти беше откраднал от близнаците, а Ерионд си играеше на пода.
— Ти за какво ми разправяше тогава?
Белдин сви рамене.
— Току-що се бях върнал от Малореа и ти разказвах какво става тук. Разказвах ти и за Сардиона, макар че тогава не знаехме много за него.
— Не — поклати глава Белгарат, — не беше това. Спомена нещо за Кел.
Белдин се намръщи, опитвайки се да си припомни разговора отпреди десет години.
— Сигурно не е било нещо важно, щом никой от нас не се сеща за какво е ставало дума.
— Не-не, ти спомена някаква дума просто така, между другото.
— Аз приказвам за много неща между другото. Така запълвам празнотите в разговора. Сигурен ли си, че е било толкова важно?
— Абсолютно.
— Добре. Да се опитаме да си припомним всичко.
— Не може ли това малко да почака, татко? — попита Поулгара.
— Не, скъпа. Точно сега сме на път да се досетим за нещо много важно за мен. Не ми се ще после да започваме от самото начало.
— Да видим — рече замислено Белдин и грозното му лице се сбръчка. — Когато влязох, вие с Ерионд чистехте. Ти ми предложи от бирата, която беше откраднал от близнаците, и ме попита какво съм правил след сватбата на Белгарион. Аз ти отговорих, че съм следил как се развива положението в Малореа и какво предприемат ангараките.