Белдин поклати глава.
— Това няма да им помогне. Кайрадис няма да позволи на никой демон да се приближи до нейното копие на Малореанските евангелия. Пророците може и да имат някои недостатъци, но категорично отказват да поддържат връзки с представители на хаоса.
— Но Кайрадис може ли да попречи на демоните да вземат онова, което искат? — Дурник изглеждаше обезпокоен. — Нека да погледнем открито проблема, Белдин. Демоните са отвратителни твари.
— Кайрадис може да се грижи за себе си — отговори гърбавият магьосник. — Не се тревожа за нея.
— Не е така, Белдин — възрази Закат. — Тя е почти дете и с тази превръзка на очите е напълно безпомощна.
Белдин се изсмя рязко.
— Безпомощна? Кайрадис? Да не си си изгубил ума? Ако трябва, тя може да спре слънцето. Дори не можем да предположим колко е могъща.
— Не те разбирам. — Закат изглеждаше объркан.
— В Кайрадис е съсредоточена силата на цялата й раса — обясни Поулгара на малореанеца. — В нея са съсредоточени знанията не само на далите, живеещи днес, но и на всички нейни сънародници, живели досега на света.
— А може би и на тези, които ще живеят в бъдещето — добави Белгарат.
— Интересно хрумване — рече Белдин. — Можем да го обсъдим някой ден. Все пак — обърна се той към Закат, — Кайрадис е в състояние да направи всичко необходимо и последната среща ще се състои на определеното място и в посоченото от пророчествата време. Демоните не са част от тази среща, така че Кайрадис вероятно няма да им обърне никакво внимание. Ако започнат да създават неприятности, тя ще ги изпрати там, откъдето са дошли.
— Ти можеш ли да направиш това?
Белдин поклати глава.
— А тя може ли?
— Мисля, че да.
— Изглежда, не разбирам нещо — призна Силк. — Ако никой от гролимите не може да стигне в Кел, без да ослепее, и ако демоните няма да открият нищо, дори да отидат до града, защо тогава всички се стремят към него? Каква полза ще имат, ако все пак се доберат до Кел?
— Така ще са по-близо до нас и ще могат да ни преследват, след като излезем от града — обясни Белгарат. — Те знаят, че ние можем да отидем при пророците и да разберем къде ще се състои срещата. Вероятно възнамеряват да ни преследват, щом напуснем Кел.
— Тогава положението ни ще стане много тежко. Гролимите от половината свят ще хукнат по петите ни.
— Всичко ще е наред, Силк — отговори убедено Белгарат.
— Увереността ти, че пророчествата ще се сбъднат, не ме изпълва със спокойствие и мир, приятелю — заяви хапливо дребничкият драснианец.
— Вярвай ми — рече Белгарат и се усмихна.
Силк го изгледа разярено, после размаха ръце и заруга.
— Знаеш, че от много време искам да го ядосам — засмя се тихо старият вълшебник и сините му очи блеснаха. — Смятам, че чакането си заслужаваше. Както и да е, хайде да събираме багажа и да тръгваме.
Дурник замислено наблюдаваше кабриолета, докато останалите разтоварваха продуктите и ги слагаха в дисагите на товарните коне.
— Няма да стане — заяви ковачът.
— Че какво му е на кабриолета? — възрази Силк.
— Ако качим вълчицата, тя ще е точно зад коня и той ще се подплаши.
— Не бях помислил за това — рече навъсено Силк.
— Миризмата на вълците подлудява конете, нали? — попита Велвет.
— Ръмженето им също — отговори Дурник.
— Белгарион би могъл да я убеди да не ръмжи и да не се зъби.
— А как ще отстраним миризмата? — попита дребничкият драснианец.
— Аз ще се погрижа за това. — Русокосата девойка отиде до един от вързопите и извади малко стъклено шишенце. — Обаче искам да ми купиш още от тази чудодейна течност, принц Келдар — заяви тя твърдо.
— Какво е това? — попита той подозрително.
— Парфюм, Келдар, и е ужасно скъп. — Тя погледна Гарион и на лицето й грейна усмивка. — Трябва да ми превеждаш — обърна се тя към него. — Не искам вълчицата да ме разбере погрешно, когато започна да я пръскам.
— Разбира се.
Пренесоха ранената вълчица в кабриолета и пръснаха малко парфюм по носа на коня. После се отдръпнаха да проследят реакциите му, а Се’Недра се качи на капрата и стисна юздите. Всичко това се стори малко подозрително на коня, но той не изпадна в паника. Гарион се върна за вълчето, взе го и го сложи в скута на Се’Недра. Малката кралица се усмихна, потупа вълчицата по главата и дръпна леко юздите.
— Това наистина не беше честно — оплака се Силк на Гарион, докато двамата приятели гледаха как кабриолетът се отдалечава напред.
— Искаш ти да седиш до вълчицата, така ли? — попита го Гарион.
Силк се намръщи.