— Опитай се да разбереш дали даршиванските генерали знаят, че войските на Урвон са точно пред тях — каза Белгарат. — Ако има битка, искам да зная точно на кое място ще се разрази.
Се’Недра стисна здраво амулета, затвори очи и след миг отново ги отвори.
— Много бъбрят — прошепна гневно тя.
— Кой? — попита Силк.
— Водачите на слоновете. Бъбриви са като бабички. Почакайте. Открих ги. — Малката кралица се вслуша напрегнато. — Даршиванските офицери са много разтревожени. Знаят, че армията на Урвон се намира някъде в планините, но не им е известно точното й местонахождение. Все още никой от разузнавачите не се е върнал да докладва.
— Хрътките сигурно са се погрижили за това — предположи Силк.
— Какви са плановете на даршиванците? — попита Белгарат.
— Все още не са взели никакво решение. Напредват предпазливо и изпращат напред много разузнавачи.
— Добре. Виж дали ще успееш отново да чуеш Нахаз.
— Ще се опитам. — Риванската кралица пак затвори очи.
— О, но това е ужасно! — извика тя след минута.
— Какво има, скъпа? — попита Поулгара.
— Карандите са намерили някаква тясна клисура. Ще примамят слоновете там, после ще започнат да хвърлят отгоре камъни и горящи храсти! — Се’Недра продължи да слуша напрегнато. — Щом избият слоновете, ще нападнат даршиванската войска от всички страни.
— Урвон там ли е? — попита Белдин, който следеше напрегнато всяка дума на кралицата.
— Не. Скрил се е някъде и бълнува несвързани приказки.
— Мисля, че ще е най-добре да отидеш да намериш тази клисура — каза Белгарат на Белдин. — Битката ще се разрази тъкмо там и аз искам да съм сигурен, че сражението между враждуващите армии е зад гърба ни, а не някъде пред нас.
— Добре — съгласи се Белдин, превърна се в ястреб и отлетя.
Продължиха внимателно напред. Гарион здраво стискаше щита си.
Белгарат яздеше, вдигнал лице към мрачното небе, и Гарион усети, че старият вълшебник изпраща мисълта си към Белдин.
— Не го прави толкова високо, татко — предупреди го Поулгара. — Около нас има гролими.
— Е — каза той, — никой няма да разбере кой вдига този шум. Ще си помислят, че е някой техен събрат.
— На север — извика след малко Белгарат. — Белдин е открил клисурата, където подготвят засадата. Битката ще се разрази всеки миг. Ако яздим с всички сили, ще се измъкнем!
23.
Препуснаха на юг през пустото поле. Се’Недра все така стискаше амулета.
— Даршиванците все още не знаят, че войниците на Урвон ги чакат в засада — извика тя.
— Много скоро ще разберат — отвърна и Силк.
— Още колко има до границата с Гандахар? — викна Гарион на Закат.
— Поне двадесет левги.
— Дядо — подвикна Гарион. — Наистина ли трябва да се отклоним толкова на юг?
— Вероятно не — отговори му старият вълшебник. — Щом отминем разузнавачите на Урвон, Белдин ще ни отведе в планините. Освен това нямам работа в Гандахар.
Облаците се сгъстиха и запръска студен дъжд. След малко се изкачиха на билото на един хълм. Белгарат се повдигна на стремената да види какво има пред тях и каза:
— Ето го. — и посочи към небето.
Самотна птица, мъничко черно петънце в далечината, се рееше във висините. Когато започнаха да се спускат по склона, птицата се насочи на запад, размахвайки криле, и те я последваха.
Дъждът ту се усилваше, ту спираше, но едно бе сигурно — влагата затрудняваше видимостта, разстилайки над полето лека мъгла.
— Много е приятно да яздиш в дъжда, нали? — подхвърли иронично Силк.
— При тези обстоятелства, да — отвърна Сади. — Дъждът не върши толкова добра работа, колкото мъглата, но все пак затруднява видимостта, още повече като знаеш какви хора вървят по петите ни.
— Имаш право — призна Силк и се уви в наметалото си.
Местността ставаше все по-неравна, от земята стърчаха остри камъни. След около половин час усилена езда ястребът ги отведе в една клисура.
Бяха мокри до кости. Гарион избърса лицето си и погледна напред. Небето на запад ставаше по-ясно — плах признак, че времето може би ще се оправи. Досега кралят на Рива не си бе давал сметка колко много го потиска мракът над Даршива, но изведнъж почувства, че ако отново стигнат до слънчевата светлина, вече ще са на сигурно място.
След един завой видяха Белдин, изправен на пътя пред тях. Сплъстената коса на гърбавия магьосник висеше на мокри кичури по раменете му, а от брадата му се стичаше вода.
— По-добре намалете темпото — изръмжа той. — Чувате се от цяла миля!