— Да, арендите са страхотни бойци.
— Винаги са ми казвали, че са много глупави — дори почти слабоумни.
— Наистина не са твърде умни — призна Гарион. — Може би точно това ги прави толкова добри войници. Нямат достатъчно въображение, за да изпитват страх. — Той се усмихна. — Мандорален дори не може да си представи, че е възможно да изгуби битка. Би атакувал цялата твоя армия сам-самичък.
— Баронът на Воу Мандор? Чувал съм за него. — Закат се усмихна криво. — Знаеш ли — напълно е възможно да победи.
— Не му го казвай. Той и сега си има достатъчно проблеми — въздъхна Гарион. — Ще ми се да беше тук — и Барак, и Хетар, дори Релг.
— Кой е Релг?
— Един улгос. Може да минава през скали.
Закат се втренчи в него невярващо.
— Не знам как го прави, така че не ме питай. Но видях как веднъж напъха един гролим в една скала. После го остави там — само ръцете му стърчаха от камъка.
Закат потръпна.
Яхнаха конете и започнаха бавно да се изкачват нагоре по клисурата. Небето постепенно се изясни и Гарион видя, че се приближават към ръба на скалата, откъдето можеха да наблюдават предстоящата битка.
— Белгарат — тихо каза Закат. — Имаш ли нещо против едно предложение?
— Винаги се вслушвам в предложенията на спътниците си.
— Това може би е единственото място, от което ще можем да видим какво става долу. Не е ли по-добре да спрем и да се уверим, че битката наистина е започнала, преди да продължим? Ако даршиванците успеят да преодолеят засадата на Урвон, ще бъдат на няколко левги от нас. Тогава наистина ще се наложи да бягаме с все сили.
— Имаш право — намръщи се Белгарат. — Винаги е добре да знаеш как се развиват нещата. На ръба на пропастта има достатъчно растителност и ще можем да наблюдаваме, без да ни видят.
— Ние трите ще изчакаме тук, татко — каза Поулгара. — Виждали сме много битки и не мисля, че трябва да станем свидетели и на тази. Ти също ще останеш с нас — обърна се тя към Ерионд.
— Да, Поулгара — каза младежът.
Мъжете продължиха предпазливо напред и приклекнаха зад няколко стърчащи камъка на ръба на пропастта. Мрачните облаци, вечно надвиснали над Даршива, се носеха над брулената от жестоки ветрове безрадостна равнина. В равнината пълзяха миниатюрни фигурки.
— Твърде далеч са — измърмори Закат. — Нищо не се вижда.
— Ще излетя и ще ви казвам какво става — предложи Белдин.
— Сигурен ли си, че перата ти са сухи? — попита го Белгарат.
— Да. Нарочно спах близо до огъня нощес.
— Добре. Дръж ни в течение.
След миг Белдин се превърна в ястреб и литна.
— Защо винаги приемате това толкова спокойно? — обади се Закат.
— Не е точно така — промърмори Сади и потри с ръка обръснатия си череп. — Просто вече сме свикнали. Първия път, когато го видях, направо ми настръхна косата.
— Армията на Урвон е скрита в падините от двете страни на клисурата — каза Белгарат, повтаряйки думите, които ястребът, кръжащ в мрачното небе, му бе изпратил с мисълта си. — Слоновете се приближават към тях.
Закат се наведе над ръба на пропастта и погледна надолу.
— Внимавай — каза Гарион и го хвана за ръката.
— Наистина е доста високо — рече Закат. — Но разбирам защо даршиванците са се отправили към клисурата. Тя се разклонява и едното разклонение води на север към равнината.
— Слоновете започват да се подреждат в колона, останалите войници на Даршива поемат в редици след тях — предаде им Белгарат сведенията на Белдин.
— Изпращат ли разузнавачи напред? — попита Закат.
— Да, но те оглеждат само дъното на клисурата.
Зачакаха. Белдин кръжеше над двете армии.
— Битката ще започне скоро — тъжно каза Белгарат. — Слоновете вече влизат в клисурата.
— Малко ми е жал за тях — каза Дурник. — Те не са дошли доброволно тук. Дано поне да не използват огън срещу тях.
— Това е стандартната процедура, приятелю — отговори Закат спокойно. — Огънят е единственото нещо, от което слоновете се страхуват. Те ще се обърнат в паническо бягство назад в клисурата.
— И ще стъпчат даршиванците! — възкликна Силк. — И Нахаз ще се наслади на обилно пролятата кръв.
— Нужно ли е да гледаме всичко това? — попита Дурник.
— Трябва — отвърна Белгарат.
— Мисля да отида да изчакам при Поулгара и останалите — рече ковачът и стана. Тот го последва и двамата се спуснаха надолу.
— Май е малко прекалено чувствителен, нали? — каза Закат.
— Обикновено — отговори Гарион. — Но щом нещо трябва да се направи, го прави.
— Битката ще започне ей сега — рече напрегнато Белгарат. — И последният слон вече влезе в клисурата.