— Не съм — увери го Гарион. — Не съм малореанец. Роден съм далеч на запад.
— Не знаех, че има нещо по-далеч на запад от Малореа. Както и да е, долу, в равнината, цели тълпи са се хванали за гушите и спорят ли спорят за някаква религия.
— Че каква религия?
— Самият аз не разбирам много-много от тези неща — призна карандът. — Някои хора схващат религията, други — не. На мен лично тя никак не ми е ясна. Да оставим боговете да се грижат сами за себе си — това ми е мнението. Аз ще се грижа за себе си, за децата, и внуците и така ще сме квит — всички ща са доволни, нали?
— Струва ми се мъдро — рече предпазливо Гарион.
— Радвам се, че възприемаш така нещата. В Даршива се подвизава някаква Зандрамас. Та значи тази Зандрамас — тя е гролимка, да го знаеш от мен — се появила и във Воресебо и започнала да приказва за някакъв нов бог на ангараките — разбираш ли, твърдяла, че Торак вече е мъртъв. Обаче мене това знаеш ли колко ме интересува, а? Точно колкото го интересува парсенцето ми. А то е умно животно и веднага усеща кога хората дрънкат глупости.
Гарион потупа прасенцето по гърба и то издаде силно, изпълнено с дълбоко задоволство грухтене.
— Добро прасенце — рече Гарион и веднага се поправи: — Искам да кажа добро „парсенце“.
— Много съм привързан към него, да знаеш. Не можеш да си представиш колко ми е топличко, като се сгуши до мен през студените нощи — пък и въобще не хърка. Е, господине, бях започнал да ти разправям за Зандрамас — тази жена, разбираш ли, дойде при нас и като взе да проповядва и да крещи, просто не мога да ти опиша какви ги приказваше. Всички гролими паднаха като круши на земята и забиха носове в прахта, демек признават силата й. Добре обаче преди известно време цяла група други гролими дойдоха от планината и взеха да разправят, че Зандрамас се била побъркала и говорела само лъжи. Над земите на ангараките наистина щяло да има нов бог, но Зандрамас излъгала кой ще е той. Ето затова цялата равнина долу е в пушеци. И всички само палят и избиват де когото видят, при това не млъкват — все проповядват кой според тях щял да е новият бог. Лично аз не ща да имам нищо общо нито с тая, нито с оная страна. Взимам си парсенцето и двамата отиваме в планината, пък те нека се изколят до крак, щом искат. Когато пушилката утихне, ще се върнем — тогава ще се кланям на онзи олтар, дето се е наложил след цялата дандания.
— Значи Зандрамас е жена? — попита Гарион.
— Да! Можеш ли да повярваш в това? — изсумтя сърдито карандът. — По-глупаво нещо не съм чувал през живота си! Жените трябва да си знаят мястото и да не си пъхат носовете в мъжките дела.
— Виждал ли си я някога?
— Както вече ти казах, въобще не се бъркам в тия спорове около религията. Аз и парсенцето си знаем нашите работи и хич не се интересуваме от проповеди, така да знаеш.
— Добре си го намислил — каза Гарион. — Но аз и приятелите ми ще трябва да прекосим равнината. Само от гролимите ли трябва да се пазим?
— Ето, сега напълно ми стана ясно, че не си оттука — заяви старецът и недвусмислено погледна празната си халба.
— Слушай — предложи му Гарион. — Искаш ли да изпием по още една? — Измъкна монета от кесията си и повика кръчмаря.
— Цялата работа, приятелю — продължи словоохотливият собственик на прасенцето, — е, че в тази част на страната гролимите винаги ходят с многобройна войска. Войниците, които следват Зандрамас, са от армията на краля на Воресебо. Старият крал въобще нямаше вземане-даване с религиозните свади, но него го свалиха от престола — от мен да го знаеш. Синът му реши, че старецът е твърде оглупял да управлява кралството, затова изхвърли баща си от трона и сам седна на него. Синчето е опасен хитрец — това от мен да го знаеш — и само наблюдава кой ще победи, за да се присъедини към него. Затова взе страната на Зандрамас, обаче тъкмо тогава се появи онзи… как му беше името? Да, Урвон. Та тогава се появи Урвон начело на цялата армия на Джено и Ганезия — всички войници в бляскави доспехи, освен това с тях имаше и едни грозни черни кучета — да не ти споменавам какво пълчище гролими ги следваха. Долу в равнината положението е ужасно, приятелю. Палят, убиват и принасят в жертви пленници и на олтара на Зандрамас, и на олтара на Урвон. Ако зависеше от мен, веднага щях да прекратя това безумие, независимо колко ще ми струва, разбираш ли!
— Ще ми се и аз да можех да го направя, приятелю — отвърна му искрено Гарион. — Чухме, че в Джено имало демони.
— Демони ли? — каза карандът и потрепера, а после направи знака, за който в тези земи вярваха, че предпазва от зли духове. — Не съм чувал такова нещо. Ако до ушите ми бе долетяла дори една дума за това, аз и парсенцето ми щяхме отдавна да изчезнем в планината, дето нито звяр, нито човек може да ни открие.