Очевидно гролимът беше толкова погълнат от религиозно усърдие, че нито чу, нито забеляза как Гарион връхлита срещу него. Изпищя само веднъж, когато копитата на Кретиен се стовариха върху тялото му. Войниците за миг се взряха ужасено в Гарион, след това захвърлиха оръжията си и побягнаха. Ала това не уталожи гнева на риванския крал и той неумолимо се впусна след тях. Яростта му все пак не беше толкова голяма, за да го подтикне да отнеме живота на невъоръжени хора, и той просто ги събори на земята един подир друг. Когато и последният се сгромоляса в прахта под копитата на сивия жребец, кралят на Рива се върна, освободи затворниците и пак излезе на пътя.
— Не мислиш ли, че беше излишно да правиш това? — попита гневно Белгарат.
— Не, при тези обстоятелства не беше — отвърна Гарион не по-малко сърдито. — Сега поне съм сигурен, че една от войнишките банди в тази воняща страна няма да мъкне обикновени хора към някой от многобройните олтари наоколо — поне докато не зараснат строшените им кости.
Белгарат изсумтя отвратено.
Все още обхванат от ярост, Гарион изгледа войнствено Поулгара и попита:
— Е?
— Нищо не съм казала, скъпи — отвърна меко тя. — Въпреки това не смяташ ли, че дядо ти трябва да знае какви са плановете ти, когато следващия път отново се впуснеш в атака? Понякога тези малки изненади го притесняват.
— Конят ми се нуждаеше от малко раздвижване — отвърна Гарион с нетърпящ възражение тон. — Тези войници просто се изпречиха на пътя му.
— Защо си в толкова отвратително настроение тази сутрин?
— Всичко, което става пред очите ни, е отвратително.
— Разбира се, че е така, но се подготви за още подобни картини. Границата с кралство Ренгел е пред нас, а положението там е също толкова лошо, колкото тук.
3
Спряха на границата, за да обсъдят положението. Граничният пост беше изоставен, но пред тях се издигаха черни стълбове дим и се виждаха големи групи хора, движещи се из полето — изглеждаха съвсем мънички в далечината.
— Тук нещата са малко по-добре организирани — каза Белдин. — Във Воресебо видяхме само малобройни банди, които повече се интересуваха от плячката по селата и не ги беше особено грижа да навлизат в сериозни битки. Пред нас шайките са по-големи, в тях е установено някакво подобие на дисциплина. Не мисля, че ще успеем да си проправим път с измама, както във Воресебо.
Тот направи цяла серия неясни знаци с ръце.
— Какво казва? — обърна се Белгарат към Дурник.
— Предлага да пътуваме нощем — отвърна ковачът.
— Това е абсурдно, Тот — възрази Сади. — Щом е толкова опасно денем, през нощта сигурно ще е поне десет пъти по-страшно.
Ръцете на Тот отново започнаха да се движат. Незнайно защо Гарион откри, че почти разбира какво се опитва да каже огромният ням мъж.
— Казва, че даваш оценка за предложението му прекалено бързо, Сади — преведе Дурник. — Ако го приемем, определено имаме някои преимущества. — Ковачът се намръщи, отново погледна приятеля си и го попита: — Ами ти как разбра за това?
Тот направи нов знак с ръце.
— О, да — кимна Дурник, след това се обърна към другите. — Казва, че Белгарат, Поул и Гарион могат да ни водят, като приемат формата на животни. Тъмнината няма да бъде никакъв проблем за два вълка и една сова.
Белгарат подръпна замислено ухото си и каза на Белдин:
— Предложението му наистина разкрива редица възможности. По такъв начин ще успеем да избегнем всякакви нежелани срещи. Войниците не се движат много-много в тъмнината.
— Но поставят часовои на пост — изтъкна гърбавият магьосник.
— За мен, Гарион и Поул няма да е трудно да открием къде са те и да ви преведем на безопасно разстояние покрай тях.
— Ще се придвижваме много бавно — намеси се Велвет. — Няма да можем да пътуваме в галоп и ще се налага да заобикаляме всеки часовой, който се изпречи на пътя ни.
— Знаеш ли — рече Силк, — хрумването на Тот никак не е лошо. Дори направо ми харесва.
— Винаги ти е допадало да се промъкваш дебнешком в тъмното, Келдар — каза Велвет.
— А нима на теб не ти харесва?
— Ами как да кажа… — Тя му се усмихна. — Да, и на мен ми харесва. Аз също съм драснианка.