— Принц Келдар — поздрави Касвор и се поклони.
— Здравей, Касвор — небрежно отговори Силк.
— Погрижих се да получите помещенията които пожелахте, ваше височество. — Касвор въздъхна. — Странноприемницата се нарича „Лъвът“. Намира се на две пресечки оттук. Запазил съм целия последен етаж за вас и приятелите ви.
Дурник се наведе и прошепна на Гарион.
— В Камаар бяхме отседнали в една странноприемница — не се ли казваше и тя „Лъвът“? Мястото, където ни арестува Брендиг?
— Струва ми се, че във всички градове по света има странноприемница, която носи името „Лъвът“ — отговори му Гарион.
— Отлично, Касвор. Отлично — тъкмо казваше Силк.
Касвор се усмихна едва-едва.
— Как върви бизнесът? — попита Силк.
— Правим добра печалба, ваше височество.
— Колко добра?
— Около четиридесет и пет процента.
— Не е зле. Но все пак трябва да поприказвам с тебе по един друг въпрос. Хайде да престанем да купуваме боб.
— Страхувам се, че вече е късно да сторим това, ваше височество.
— Така ли? — Думите на Силк прозвучаха уплашено, ала очите му светнаха. — Как се случи това?
— До нас долетяха най-различни слухове, освен това няколко пъти пращаха хора от Бюрото по военните доставки. Всички се опитват да купуват боб, но ние изкупихме цялата реколта.
— До зрънце, така ли?
— Да, ваше височество.
— Продавайте боба — рече Силк.
Тези думи, изглежда силно сепнаха Касвор.
— Изкупихме бобената реколта, очаквайки военен поход на император Закат в Каранда. Ала такъв поход няма да има.
— Наистина ли сте сигурен в това, ваше височество?
— Имам достъп до определени източници на информация. Когато истината за похода се разчуе, пазарът за боба ще замре — ще потъне като камък към дъното. Ние не щем няколко милиона тона боб, с които няма да знаем какво да правим, нали? Имаме ли някакви предложения за откупуване?
— Мелценският консорциум прояви известен интерес, ваше височество. Готови са да заплатят с два пункта по-високо от пазарната цена.
— Преговаряй с тях, Касвор. Щом приемат да ни дадат три пункта над пазарната цена, продавай. Хич не ми се ще да ям сам целия боб, натрупан при тебе.
— Да, ваше височество.
Белгарат многозначително се прокашля.
Силк погледна възрастния мъж и кимна.
— Току-що пристигнахме, прекосявайки Воресебо и Ренгел — каза драснианецът. — Нещата там са твърде хаотични.
— Аз също чух за това, ваше височество — отвърна Касвор.
— Има ли размирици и на други места в тази част на Малореа? Предстои ни да свършим някои неща тук и хич не ни се ще да ги правим в области, където вилнее война — ако това не е крайно необходимо, разбира се.
Касвор вдигна рамене.
— Даршива е раздирана от дрязги и заговори, но в това няма нищо ново. През последните десетина години в Даршива цари безредие и размирици. Позволих си да изтегля всички наши хора. Там не е останало нищо, за което би си струвало да положим някакви усилия. — Той погледна към тавана с престорено благочестие и каза: — Дано на Зандрамас й излезе цирей на носа.
— Амин — подкрепи го пламенно Силк. — Има ли някое друго място, което би трябвало да избягваме?
— Положението в северен Гандахар е твърде напрегнато — отговори Касвор. — Но това не ни засяга, защото не търгуваме със слонове.
— Най-мъдрото решение, което сме вземали някога — обърна се Силк към Белгарат. — Имаш ли някаква представа колко може да изяде един слон?
— Говори се, че сега и Пелдан е разтърсван от брожения, ваше височество — продължи Касвор. — Зандрамас разпространява своята зараза във всички посоки.
— Ти виждал ли си я? — попита Силк.
Касвор поклати глава.
— Все още не е идвала чак толкова далеч на изток. Мисля, че се опитва да укрепи позициите си, преди да пристигне тук. Императорът няма да се натъжи особено от загубата на Даршива, Ренгел и Воресеба. Пелдан и Гандахар му създават повече неприятности, а не носят почти никакви приходи. Ала Селанта — и със сигурност Мелцена — са нещо съвсем друго.
— Така е — съгласи се Силк.
Касвор се навъси.
— Все пак дочух нещо интересно, ваше височество — каза той. — По крайбрежието се носи слух, че слугата на Зандрамас Нарадас преди няколко дни наел кораб и отплавал за Мелцена.