— Нарадас ли?
— Може би ваше височество никога не го е виждал, но той бие на очи и сред многобройна тълпа. Очите му са съвършено бели. — Касвор потрепери. — Видът на този човек всява ужас. Както и да е, за него се говори, че е заедно със Зандрамас от самото начало и че е дясната й ръка. Има и други слухове, но не мисля, че би трябвало да приказвам за тях в присъствието на дамите. — Той погледна извинително към Поулгара, Се’Недра и Велвет.
Силк почука замислено с показалец брадичката си.
— Значи Нарадас е отишъл в Мелцена — тихо каза той. — Ще ми се да науча повече подробности за това.
— Ще пратя хора по крайбрежието, ваше височество — каза Касвор. — Сигурен съм, че ще успеем да открием някой, който би могъл да ни даде по-подробна информация.
— Добре — рече Силк и стана. — Ако попаднеш на такъв човек, изпрати го при мен в странноприемницата. Кажи му, че ще проявя голяма щедрост.
— Разбира се, ваше височество.
Силк посочи кожената кесия на пояса си и каза:
— Имам нужда от пари.
— Веднага ще се погрижа за това, принц Келдар.
Когато напуснаха кантората и заслизаха по полираните до блясък каменни стъпала, Белдин издаде остър, недоволен звук.
— Това не е здравословно — измърмори той.
— Кое не е здравословно? — попита го Белгарат.
— Да имаш толкова голям късмет.
— Не те разбирам.
— Не е ли забележително, че Касвор съвсем случайно си спомни нещо, което ти непременно трябваше да узнаеш отнякъде, просто го избъбри сякаш ей така между другото.
— Боговете винаги са били особено привързани към мен — отговори самодоволно Белгарат.
— Значи смяташ, че късметът е бог, така ли? Ако нашият Учител те чуеше да приказваш така, щеше да те остави няколко столетия само на хляб и вода.
— Може би не всичко се дължи изцяло на добрия късмет — подхвана замислено Дурник. — Пророчеството просто е подтиквало някои хора от време на време. Спомням си едно време в Арендия, когато Се’Недра трябваше да произнесе реч. Тя беше толкова ужасена, че едва не се разболя. Докато най-сетне онзи млад благородник не я обиди. Тогава тя се ядоса и речта и буквално подпали хората. Тогава Поул каза следното: че може би Пророчеството е накарало младия мъж да се напие. Така той е обидил Се’Недра, за да я вбеси до такава степен, че тя да измисли речта си. Нима и сега случаят не е точно такъв? Просто е бил пръстът на съдбата, а не на късмета.
Белдин погледна ковача и очите му изведнъж блеснаха.
— Този ковач е истинско съкровище, Белгарат — рече той. — Векове наред търся човек, с когото мога да си поприказвам на философски теми, а той бил тук — точно пред собствения ми нос. — Магьосникът отпусна грубата си ръка на рамото на Дурник. — Когато стигнем в странноприемницата, приятелю, ще сложим началото на един дълъг, дълъг разговор. Той може да продължи няколко столетия, да.
Поулгара въздъхна.
Странноприемницата „Лъвът“ представляваше голяма постройка със стени от жълти тухли и покрив с червени керемиди. Широко стълбище отвеждаше до внушителния й вход, пред който стоеше облечен в ливрея лакей.
— Къде е конюшнята? — попита Дурник.
— Вероятно на гърба на сградата — отговори Силк. — Мелценската архитектура е малко по-различна от стиловете на запад.
Щом приятелите слязоха от седлата, двама коняри веднага дотичаха да отведат конете им. Силк се изкачи по стълбището и лакеят пред вратата направи дълбок поклон.
— Вашето присъствие е истинска чест за странноприемницата, принц Келдар — каза той. — Моят господар ви очаква, за да ви поднесе почитанията си.
— Е, благодаря, приятелю — отговори Силк и му даде една монета. — Сигурно след малко при мен ще дойде един човек — възможно е да бъде моряк или докер. Ще бъдеш ли така добър да го доведеш при мен веднага?
— Разбира се, ваше височество.
Последният етаж на странноприемницата наподобяваше кралски палат. Стаите бяха големи и застлани с красиви килими, стените бяха измазани с бял хоросан, а на прозорците имаше завеси от синьо кадифе. Мебелите бяха масивни и удобни. Всички врати приличаха на арки.
Дурник внимателно изтри краката си преди да влезе и се огледа.
— Тези хора очевидно са твърде силно привързани към арките — отбеляза той. — Самият аз предпочитам конструкции с колони и трегери. Не зная защо, но изпитвам някакво недоверие в арките.
— Постройката е изключително здрава, Дурник — увери го Силк.
— Тази теория ми е известна — отвърна Дурник. — Проблемът е, че не познавам лично човека, който е направил арката, затова се питам дали мога да му имам доверие.
— Все още ли искаш да приказваш с него на философски теми? — обърна се Белгарат към Белдин.