— Защо не? Безпогрешната практичност има своето място в света, а освен това моите разсъждения понякога са доста откъснати от реалността.
— Мисля, че към твоите разсъждения повече приляга думата „вятърничави“, Белдин. Да, вятърничави.
— И трябваше да го кажеш, нали?
Белгарат го огледа критично и отговори:
— Да. Наистина беше наложително да го кажа.
Поулгара, Се’Недра и Велвет се оттеглиха в банята, която беше дори по-голяма от онази в императорския дворец в Мал Зет.
Докато дамите се къпеха, Силк каза на приятелите си:
— Има още няколко неща, за които трябва да се погрижа. Ще се върна скоро.
По едно време, след като всички вече се бяха окъпали, ала бе все още рано за вечеря, в главната всекидневна въведоха дребен жилав мъж, облечен в оцапана с катран роба.
— Казаха ми, че тук имало някакъв си принц Келдар, който искал да си поприказва с мен — рече човекът и се огледа.
— Ами… — Гарион се обърка. — Принцът излезе да се поразходи, но ще се върне всеки момент.
— Не мога да седя тук цял ден и да си клатя краката, момче — възрази дребният човек. — Трябва да свърша куп неща и да се срещна с много хора, разбираш ли ме?
— Но…
— Това не е никакъв проблем — намеси се Дурник с малко по-твърд от типичния за него тон. — Принцът просто искаше да ти зададе няколко въпроса, това е всичко — добави той едва ли не уморено. — Ние с теб ще се справим сами с това, без да безпокоим негово височество. — Ковачът се засмя. — Нали знаеш какви са благородниците — обиждат се от нищо и никакво.
— Точно така, точно така. Човек само трябва да сложи титла пред името си и можем да кажем, че си е изгубил ума от превземки и надутост.
Дурник разпери ръце.
— Какво повече от теб мога да кажа аз? Защо не седнем да си поговорим малко спокойно като хората? Искаш ли пиво?
— Слушай, понякога ми се случва заедно с пивото и да похапна за вечеря. — Дребният мъж се ухили. — Ти си човек по моя вкус, приятелю. Какъв си по професия?
Дурник протегна грубите си, мазолести ръце, по които имаше белези от изгорено, и каза:
— Ковач съм.
— Тюх! Тюх! — възкликна докерът. — Тежка работа си си избрал, приятелю. Аз пък работя на доковете. И моята работа е тежка, но поне е под открито небе.
— Така е — съгласи се Дурник. След това се обърна и щракна с пръсти към Белгарат. — Я виж дали можеш да намериш малко пиво за мен и моя приятел. Вземи една халба и за себе си — ако ти се пие с нас.
Белгарат изсумтя недоволно, но отиде до вратата да поговори със слугата, който чакаше отвън.
— Този е роднина на жена ми — довери се Дурник на изцапания с катран докер. — Не е много умен, но настоява да проявявам уважение към него. Нали знаеш — така си върви светът.
— О, зная. Моята собствена скъпоценна съпруга има десетки братовчеди и братовчедки, които не могат да различат брадва от лопата — толкоз са прости. Ала доста ги бива да се наливат с пиво за моя сметка, така да знаеш.
Дурник се засмя, после попита:
— Как е работата? Искам да кажа как върви там, на доковете?
— Много е тежко. Направо смазващо. Господарите задържат цялото злато за себе си, а ние вземаме медните монети.
Дурник се засмя иронично.
— Нима винаги не става така?
— Така е, приятелю. Така е.
— Няма справедливост на този свят — въздъхна Дурник — И човек трябва само да се моли да го подминат злите ветрове на съдбата.
— Истината говориш, да. Виждам, че и ти си страдал от лоши господари.
— Случвало се е — призна Дурник. И пак въздъхна. — Е, сега да поговорим по работата, за която си дошъл. Принцът се интересува от човек с бели очи. Ти виждал ли си го?
— Аха — възкликна докерът. — Онзи ли? Дано потъне в някоя помийна яма чак до веждите!
— Значи си го срещал, така ли?
— И срещата ми с него никак не беше приятна — вярвай ми.
— Добре тогава — рече спокойно Дурник. — Виждам, че имаме еднакво мнение за този човек.
— Ако си решил да го убиваш, ще ти дам назаем куката си.
— Интересно предложение — засмя се Дурник.
Гарион се вгледа изумен в стария си приятел. Това беше нова страна в характера на Дурник, с която кралят на Рива никога не се беше сблъсквал. Той хвърли бърз поглед към Поулгара и забеляза, че и тя е разтворила широко очи, изненадана до крайност.
В този момент Силк влезе в стаята, ала остана неподвижно на мястото си, защото Велвет му направи знак да не се намесва.
— Както и да е — продължи лукаво Дурник, — какъв по-добър начин да развалим настроението на тип, когото и двамата не харесваме, от това да провалим неговия план, който той е подготвял вече цяла година?
Докерът се ухили свирепо.