Изкачиха широкото стълбище и влязоха във внушителния вход. Фоайето беше обширно, а стените блестяха, облицовани с мрамор. Силк ги поведе по величествените стъпала на вътрешното стълбище.
— Използваме стаите на приземния етаж като кантори — обясни драснианецът. — Покоите за гости са горе.
— Какъв бизнес имаш тук? — попита Дурник. — Не видях наблизо нито една постройка, напомняща на склад.
— В Мелцена няма складове — каза Силк и отвори вратата към изключително просторна всекидневна, застлана с дебели сини килими. — Решенията за различни сделки вземаме тук, разбира се, ала стоките остават на склад на континента. Просто няма смисъл да прекарваме нещата дотук, а след това да ги връщаме обратно.
— Звучи логично — рече одобрително ковачът.
Мебелите бяха красиви и удобни кресла. Восъчни свещи горяха в красиви поставки, прикрепени към облицованите с мека дървесина стени.
— Вече е късно да обикаляме улиците да търсим Зандрамас — отбеляза Силк. — Според мен най-добре да похапнем нещо за вечеря, после да се наспим, а утре рано сутринта аз и Гарион ще излезем из града.
— Да, това е, което можем да направим — съгласи се Белгарат и се отпусна на един великолепно тапициран диван.
— Мога ли да ви предложа нещо за пиене, докато очакваме вечерята? — попита Силк.
— Мислех си, че въобще няма да се сетиш — изръмжа Белдин, тръшна се на едно кресло и зачеса брадата си.
Силк дръпна шнура на малка камбанка и мигновено след това в стаята влезе един слуга.
— Вино — каза само Силк.
— Да, ваше височество.
— Няколко вида.
— А случайно да имаш пиво? — попита Белдин. — От виното получавам киселини.
— Донеси и пиво за зажаднелия ми приятел — заповяда Силк. — Съобщи в кухнята да приготвят вечеря за единадесет души.
— Незабавно, ваше височество. — Слугата се поклони и излезе.
— Предполагам, че имаш и място, където да се изкъпем? — попита Поулгара и свали наметалото си.
— Но ти се къпа снощи в Джарот, Поул — изтъкна Белгарат.
— Да, татко — отвърна замечтано тя. — Зная.
— Навсякъде в покоите има бани — каза й Силк. — Ваните не са толкова големи, колкото в палата на Закат, но все ще свършат работа.
Вълшебницата се усмихна и седна на един диван.
— Моля, разположете се удобно — обърна се Силк към останалите.
— Мислиш ли, че някой от хората ти тук би могъл да знае какво става по света?
— Да, това е съвсем естествено.
— Че защо пък да е естествено?
— Още от момче се занимавам с шпионски дела, Белгарат, а старите навици трудно умират. Всичките ми хора са получили инструкции да събират информация.
— И какво правиш с нея? — попита Велвет.
Дребничкият драснианец сви рамене.
— Разучавам я и я сортирам. Работата с информацията ми доставя точно същото удоволствие, колкото и работата с пари.
— Изпращаш ли нещо от тази информация на Джевълин в Боктор?
— От време на време му подхвърлям по някоя трохичка — просто му напомням, че все още съм жив.
— Сигурна съм, че това му е известно, Силк.
— Защо не повикаш някого… просто някой от твоите хора, да ни осветли какво ново се е случило, докато пътувахме? — предложи Белгарат. — От известно време нямам никаква връзка със света, а много ми се иска да узная какво правят някои хора.
— Добре — съгласи се Силк, отново дръпна шнура на малката камбанка и в стаята се появи друг слуга, облечен в ливрея.
— Би ли помолил Ветер да дойде при нас? — попита Силк.
Слугата се поклони и излезе.
— Ветер е моят агент тук — каза Силк и седна на едно кресло. — Привлякох го от тайната полиция на Брадор. Този човек има остър ум за бизнеса, освен това е преминал през специално обучение в разузнавателните служби.
Ветер се оказа човек с тясно лице и нервен тик на левия клепач.
— Ваше височество е пожелал да ме види? — попита почтително той от прага.
— А, здрасти, Ветер — рече Силк. — Известно време странствах и се питам дали би могъл да ме осведомиш какво се е случило напоследък.
— Тук, в Мелцена ли, ваше височество?
— Всъщност имам нужда от по-обща информация.
— Добре. — Ветер замълча за миг, после почна: — В Мал Зет имаше чумна епидемия. Императорът затвори града, за да спре разпространяването на болестта, затова известно време нямаме никаква информация от столицата. Но чумата отмина и вратите отново са отворени. Сега агентите на императора се движат свободно из цяла Малореа. В централна Каранда има размирици. Изглежда, са били предизвикани от някакъв бивш гролим на име Менга. Всички каранди вярвали, че в борбите срещу императора са замесени демони, но карандите винаги си обясняват необичайните неща с намесата на демони. Но въпреки това изглежда, че наистина е имало няколко свръхестествени явления по тези места. Менга не се е появявал отдавна и постепенно отново се установява ред и законност. Императорът се отнесе достатъчно сериозно към тези брожения и поради тях изтегли армията си от Ктхол Мургос, за да потуши въстанието.