— Цената на златото се повишава — продължи Ветер. — Цената на малореанските крони спада. Мелценските империали са стабилни, но пазарът на диаманти претърпява такива драстични колебания, че изтеглихме инвестициите си от тази стока. Това е цялата текуща информация, ваше височество. Ще подготвя по-подробен доклад и утре рано сутринта ще го намерите на писалището си.
— Благодаря, Ветер — каза Силк. — Засега това е достатъчно.
Ветер се поклони и излезе.
Белгарат закрачи из стаята и заруга под нос.
— Не можеш да направиш нищо, татко — каза Поулгара. — По-добре въобще въобще не се разстройвай.
— Може би имат някаква причина, за да постъпват така — предположи Силк.
— Какви възможни доводи биха могли да изтъкнат, за да започнат преговори с мургите?
— Не зная. — Силк разпери ръце. — Не съм бил там, когато са взели това решение. Може би Ургит им е предложил нещо, което искат.
Белгарат продължи да ругае.
След около половин час приятелите отидоха в трапезарията и се разположиха в единия край на огромна маса, която с лекота би могла да побере петдесет души. Покривката беше снежнобяла, ножовете и вилиците бяха от чисто злато, а порцелановите чинии бяха украсени със златни кантове. Обслужването беше изтънчено, а гозбите толкова обилни, сякаш бяха приготвяни за голямо пиршество.
— Трябва да поговоря с твоя готвач — рече Поулгара, докато приключваха с десерта. — Очевидно е много даровит човек.
— Би трябвало — отвърна Силк. — Струва ми цяло състояние.
— Бих казал, че можеш да си позволиш такива разходи — отбеляза Дурник, оглеждайки луксозните мебели.
Силк се отпусна в креслото си и започна да върти за столчето красивата си сребърна чаша.
— Няма смисъл да поддържам подобна къща, при положение че идвам тук два пъти в годината — призна той. — Но хората просто го очакват от мен.
— И Ярблек ли я използва? — попита Гарион.
Силк поклати глава.
— Не. С Ярблек сме се споразумели така: позволявам му да прави каквото иска в останалата част на света, ала не бива да се меси в делата ми тук, в Мелцена. Всъщност в Мелцена Ярблек не се чувства в свои води, освен това настоява Вела винаги да бъде с него. А Вела наистина шокира мелцените до смърт.
— Но иначе си е добро момиче — отбеляза Белдин и се ухили. — Когато всичко това свърши, може и да я купя.
— Тя не е крава, нали знаеш?
— Разбира се, че не е. Ако исках крава, щяха да си купя крава.
— Не можеш да купуваш хора.
— Разбира се, че мога — възрази гърбавият магьосник. — Тя е от народа на надраките. Ще се обиди до смърт, ако не направя опит да я купя.
— Много внимавай с камите й — предупреди го Поулгара. — Много е бърза с тях.
Белдин сви рамене.
— Всеки има някой и друг лош навик, нали?
Тази нощ Гарион не спа добре, макар че леглото, което споделяше със Се’Недра, беше меко и удобно. Отначало си помисли, че причината е тъкмо в това. Седмици наред бе спал направо на земята и му се струваше логично, че е отвикнал от меките легла. Ала към полунощ разбра, че леглото няма нищо общо с безсънието му. Времето неумолимо напредваше, срещата му със Зандрамас се приближаваше с всеки изминал ден. Все още знаеше съвсем малко повече, отколкото в самото начало. Във всеки случай сега се намираше по-близо до нея, отколкото в мига, когато започнаха пътешествието — това поне беше сигурно. Ако вярваше на събраната информация, бе изостанал от магьосницата не повече от една седмица. Ала все още продължаваше да върви по следите й и не му беше известно накъде го води Детето на Мрака. Той измърмори няколко мрачни ругатни към безумеца, написал Мринския сборник. Защо всичко трябваше да е толкова загадъчно и неразбираемо? Защо не го беше написал на обикновен и ясен език?
„Защото ако беше така, половината свят щеше да те чака на мястото на последната среща — изрече сухият глас в съзнанието му.“ — „Ти не си единственият, който иска да намери Сардиона, нали знаеш това.“
„Помислих, че си си отишъл завинаги.“
„О, не. Все още съм тук.“
„Колко сме изостанали от Зандрамас?“
„На около три дни път.“
Гарион почувства как в гърдите му се разгаря яркият пламък на надеждата.
„Не се вълнувай толкова — предупреди го гласът. — И не се втурвай като сляп напред, щом попаднеш на следата. Има друго нещо, което трябва да направиш тук.“
„Какво?“
„Знаеш, че не бива да ми задаваш такъв въпрос, Гарион. Не мога да ти отговоря, затова престани да се опитваш да измъкнеш нещо повече от мен.“
„Защо просто не ми кажеш?“