„Защото ако ти разкрия някои неща, другият дух ще бъде свободен да каже нещо на Зандрамас — като например къде е това място, което вече не съществува.“
„Искаш да кажеш, че и тя не знае къде е това място?“ — попита невярващо Гарион.
„Разбира се, че не знае. Ако го знаеше, вече отдавна щеше да е там.“
„Значи в Пророчествата от Ашаба не е описано къде се намира това тайнствено място?“
„Очевидно. Утре бъди много внимателен. Някой ще произнесе мимоходом една фраза, която ще бъде особено важна. Не я пропускай.“
„И кой ще произнесе тази фраза?“
Ала сухият глас вече беше изчезнал.
На следващата сутрин Гарион и Силк излязоха в града, облечени в дълги тъмносиви роби. Времето беше ветровито. По предложение на Силк Гарион беше свалил Кълбото от дръжката на меча и го носеше скрито под връхната си дреха.
— Мелцените рядко носят оръжие в града — обясни дребният мъж. — Освен това твоят меч привлича вниманието на всички. — Двамата не взеха конете си, а просто излязоха пеш, смесвайки се с гражданите.
— Да започнем с пристанището — предложи Силк. — Всеки кей тук е собственост на различна група търговци и ако разберем къде е спрял корабът на Зандрамас, ще знаем към кого да отправим въпросите си. Така ще съберем допълнителна информация.
— Това ми звучи разумно — каза Гарион и закрачи към пристанището.
— Не тичай — подвикна след него Силк.
— Че аз въобще не тичам.
— Добре тогава, просто се движиш прекалено бързо — рече дребничкият драснианец. — Хората в Мелцена вървят с много по-бавна и величествена походка.
— Знаеш ли, Силк, въобще не ме е грижа какво си мислят за мен хората в Мелцена. Не съм дошъл тук, за да си губя времето.
Силк го хвана за ръката и я стисна здраво.
— Гарион — рече сериозно той. — Знаем, че Зандрамас и слугата й са пристигнали тук. На нея й е известно, че я преследваме, а в Мелцена човек с лекота може да наеме хора, способни да извършат какво ли не. Нека не улесняваме работата им, привличайки към себе си всички погледи.
— Добре — рече Гарион. — Ще правя както казваш.
Поеха с вбесяващо бавни стъпки по една широка красива улица. По едно време Силк спря и измърмори някаква ругатня под нос.
— Какво има? — попита Гарион.
— Виждаш ли онзи човек точно пред нас — онзи с големия нос? Той е от тайната полиция на Брадор.
— Сигурен ли си?
— Познавам го от доста време. — Дребният мъж се изпъчи. — Е, няма как. Той вече ни видя. Да вървим.
Ала човекът с големия като патладжан нос се приближи към тях и застана на пътя им.
— Добро утро, принц Келдар — каза той и леко се поклони.
— Здравей, Рола — отвърна му хладно Силк.
— Ваше величество — добави Рола и се поклони по-дълбоко пред Гарион. — Не очаквахме, че ще се появите в Мелцена. Брадор ще бъде много изненадан.
— Изненадите му действат добре. — Силк сви рамене. — Човек, когото никой не изненадва, става самодоволен.
— Императорът беше направо силно потресен от действията ви, ваше величество — каза Рола с укор на Гарион.
— Сигурен съм, че ще оцелее, след като поразмисли малко.
— Ваше величество, в Малореа за оцеляването си трябва да мислят само онези, които обиждат Кал Закат.
— Не ни заплашвай, Рола — предупреди го Силк. — Ако Негово величество — към когото дръзваш да отправяш тези неприятни думи — реши, че донесението ти до началника на Бюрото по вътрешните работи не го устройва, може въобще да не ти позволи да го напишеш. В крайна сметка Негово величество е алорн, а на теб ти е известно колко гневливи са всички алорни.
Рола отстъпи назад уплашено.
— Винаги ми е приятно да разговарям с тебе, Рола — обърна се към него Силк с тон, даваш на агента да разбере, че трябва да се махне. След това драснианецът и Гарион продължиха напред.
— Обичам да създавам поводи за размишление на хората — усмихна се самодоволно Силк.
— Много лесно се развеселяваш — рече Гарион. — Знаеш, че когато докладът му стигне до Мал Зет, Закат ще залее цялата област със свои хора, опитващи се да ни открият.
— Искаш ли да се върна и да го убия? — предложи Силк.
— Не, разбира се!
— Така си и мислех. Щом не можеш да сториш нищо при определено положение, няма никакъв смисъл да се тревожиш повече, нали?
Когато стигнаха до пристанището, Гарион стисна здраво Кълбото. Понякога тласъците, с които го предупреждаваше мечът на Желязната хватка, бяха много силни и кралят на Рива не желаеше скъпоценният камък да изскочи от дланта му. Двамата продължиха на север покрай кейовете. Пристанището на Мелцена, за разлика от повечето пристанищни градове по света, беше изненадващо чисто и по водата не плуваха никакви отпадъци.