— Хванах го на въдицата! — изкиска се Силк. — Сега ще оставя Ветер да му измъкне паричките!
— Никога ли не мислиш за нищо друго? — попита Гарион.
— Разбира се, че мисля. Но точно сега сме заети и нямаме на разположение цял ден да слушаме празните му приказки. Хайде да тръгваме.
Изведнъж една мисъл проблесна в съзнанието на Гарион и той попита:
— Ами ако Зандрамас въобще не е влизала в града, а просто го е заобиколила?
— В такъв случай ще се качим на конете и ще обиколим цялата крайбрежна ивица на острова. Все някъде трябва да е спряла, нали?
Когато наближиха северната порта, движението по улиците стана по-натоварено. Карети и конници се появяваха все по-често, гражданите, които обикновено бяха съвсем невъзмутими, сега се движеха по-бързо. Наложи се Гарион и Силк да си пробиват път през тълпата.
— Има ли нещо? — попита Силк.
— Все още не — отвърна Гарион. И в същия миг усети познатото придръпване. — Тя е била тук — съобщи той на Силк. — Излязла е от ей тази уличка… или може би е влязла в нея. Все още не мога да определя точно кое от двете. — Той направи няколко крачки по уличката, ала Кълбото се опита да го избута назад и Гарион се обърна и се върна при Силк. Силният тласък на Кълбото го насочи към портата. — Минала е оттук — каза бързо Гарион.
— Добре — отбеляза Силк. — Хайде да се връщаме при другите. Може би след това ще успеем да открием защо Зандрамас е дошла в Мелцена.
5.
По някакъв странен начин нетърпението на Гарион се беше предало и на Кретиен. Големият сив жребец беше неспокоен още от мига, когато напуснаха къщата на Силк и излязоха на улицата, и раздразнено присви уши, щом Гарион се опита да го укроти. Той потупа красивата шия на коня, за да го успокои, ала усети нервното потрепване на мускулите под лъскавата кожа.
— Зная — каза кралят на Рива. — И аз изпитвам същото чувство, но трябва да почакаме още малко, докато излезем извън града. Там ще можем да потичаме.
Кретиен изпръхтя, после жално изцвили.
— Още малко остава — увери го Гарион.
Яздеха един след друг по пълните с хора улици. Силк предвождаше колоната. Вятърът носеше прашен аромат на есен.
— Какви са тези сгради ей там? — извика Ерионд на Силк и посочи високите постройки, които се издигаха в центъра на един зелен парк.
— Това е университетът на Мелцена — отговори Силк. — Най-крупната учебна институция за получаване на висше знание в цял свят.
— Дори по-голям от университета в Тол Хонет? — попита Гарион.
— О, да. Много по-голям. Мелцените изучават всичко. В този университет се развиват области от знанието, които в Толнедра въобще не признават.
— Така ли? И кои са те?
— Приложна алхимия, астрология, некромантия, основи на магьосничеството и разни други такива неща. Има дори цял колеж, който се занимава с предсказания за бъдещето по листата на чая.
— Не говориш сериозно, нали?
— Аз наистина не приемам такива неща сериозно, но те — да.
Гарион се засмя и продължи напред.
Движението по улиците стана още по-натоварено, ала дори в суетнята хората запазваха благоприличния си вид. Независимо от това колко нетърпящи отлагане бяха делата на мелценските търговци, те никога не се отдаваха на грижите си до такава степен, че да не намерят време за приятелско бъбрене с конкурентите си. Откъслечните разговори, долитащи до слуха на Гарион, докато яздеха из улиците на града, се простираха в различни области — от времето и политиката до подреждането на различни видове цветя. Ала повечето разговори бяха посветени на цената на боба.
Когато стигнаха до северната порта, огромният меч отново започна да го тегли напред. Въпреки критиките на Силк, кралят на Рива беше решил, че няма да излиза извън пределите на града без оръжието си. Зандрамас имаше обичай да оставя капани след себе си, а Гарион определено не желаеше да попадне в някой от тях съвсем неподготвен. Щом излязоха през портата, той пришпори Кретиен и се придвижи напред до Силк.
— Тръгнала е по този път — каза риванският крал и посочи широкото шосе, простиращо се на север.
— Добре поне че не минава направо през полето — отбеляза Силк. — Земята тук на места става блатиста, а аз никак не обичам да яздя из рядка кал.
Белгарат не беше изрекъл нито дума, откакто напуснаха къщата на Силк, и изглеждаше ядосан. Сега той излезе напред, присъедини се към Силк и Гарион и каза:
— Нека повторим още веднъж всичко — стъпка по стъпка. Какво точно каза твоят приятел?
— Ами — започна замислено риванският крал, — започна с това, че всички пророчества били загадъчни — по такъв начин предпазвали информацията и не позволявали тя да попадне в неподходящи ръце.