— В това има известен смисъл, Белгарат — намеси се Белдин, който яздеше зад тях.
— Може — отвърна Белгарат. — Ала в никакъв случай не облекчава работата ни.
— Никой не е обещавал, че ще е лесно.
— Зная. Просто ми се ще да не ни създават всевъзможни пречки, усложнявайки бездруго трудно разбираемите текстове. Продължавай, Гарион.
— След това каза, че сме само на три дни път след Зандрамас — отвърна Гарион.
— Това означава, че тя вече е напуснала острова — отбеляза Силк.
— И как стигна до този извод? — попита го Белгарат.
— Мелцена е голям остров, но не чак толкова — за два дни човек може да стигне на кон от единия до другия му край. Може би е отишла до един от островите на север, но щом сме изостанали на три дни път от нея, значи вече не е тук.
Белгарат изсумтя и попита:
— Какво друго каза?
— Спомена, че трябва да извършим тук нещо друго — искам да кажа, че трябва да сторим нещо, освен това, че намерихме следата на Зандрамас.
— Но не е посочил точно какво е то, така ли?
— Не, не ми каза. Ала обясни защо не трябва да го прави: ако каже на мен какво трябва да направим, другото пророчество ще съобщи на Зандрамас някои неща, които не са й известни. И ми каза, че тя не знае къде се намира Мястото, което вече не съществува. Освен това ми разкри, че в Пророчествата от Ашаба това място също не е посочено.
— Подсказа ли ти по някакъв начин каква точно ще е нашата задача?
— Само спомена, че днес някакъв човек ще каже нещо, което ще бъде изключително важно за нас.
— И кой ще бъде този човек?
— Не ми каза. Само отбеляза, че човекът щял да изрече тази фраза мимоходом и предупреди, че не бива да я пропускаме. Трябвало да сме нащрек, за да я забележим.
— Нещо друго?
— Няма. Каза го и изчезна.
Възрастният мъж започна да ругае.
— И аз се чувствах по съвсем същия начин — съгласи се с реакцията му Гарион.
— Той е направил всичко, каквото е могъл, Белгарат — рече Белдин. — Останалото зависи от нас.
Белгарат направи гримаса.
— Имаш право.
— Разбира се, че имам право. Винаги съм прав.
— Не стигай толкова далеч в твърденията си. Е, нека направим план за действие. Първо трябва да открием къде е отишла Зандрамас. След това ще започнем да анализираме всяка случайна забележка, която сме чули. — Вълшебникът се обърна назад и викна на останалите: — Всички да слушат и да помнят! — След това пришпори коня си и се понесе напред.
Някакъв ездач облечен в тъмносини дрехи, профуча в галоп край тях — яздеше към града с нетипично висока скорост. След като непознатият се отдалечи на достатъчно голямо разстояние от тях, Силк се разсмя.
— Кой беше този? — попита Дурник.
— Един от членовете на Консорциума — отвърна весело Силк. — Очевидно виконт Еска спешно свиква нова сесия.
— Трябва ли и аз да зная подробности по този въпрос? — попита Белгарат.
— Не, освен ако не се интересуваш от пазарната цена на боба.
— Би ли престанал с глупостите си и да се съсредоточиш върху онова, с което трябва да се справим?
— Просто беше наложително да го направи, дядо — защити приятеля си Гарион. — Виконтът ни спря на улицата, докато търсехме следата на Зандрамас. Щеше да бъбри цял ден, ако Силк не го бе пратил за зелен хайвер.
— А спомена ли нещо по въпроса, който ни интересува?
— Не, приказва само за боба.
— Днес срещахте ли някого другиго? Разкажи ни за срещите си, Гарион.
— Натъкнахме се на един човек от тайната полиция на Брадор. Предполагам, че изпратеният от него вестоносец вече е на път към Мал Зет.
— Той каза ли нещо особено?
— Отправи ни няколко завоалирани заплахи, това беше всичко. Император Закат не е във възторг от нашата постъпка. Полицаят ме разпозна, но това е съвсем естествено. Силк искаше да го убие, но аз го спрях.
— Защо? — попита сърдито Белдин.
— Бяхме на оживена улица — това първо. Убийството е нещо което човек извършва, без наоколо да има твърде много свидетели, нали?
— Беше много по-мило момче преди да станеш толкова умен — изръмжа Белдин.
Гарион вдигна рамене.
— Всички се променяме.
— Бъди учтив, Гарион — извика зад тях Поулгара.
— Да, лельо Поул.
Една черна карета профуча с бясна скорост край тях. Белите коне, които я теглеха, препускаха лудо, телата им бяха плувнали в пяна.
— Още един купувач на боб? — подхвърли Белгарат.
Силк се усмихна самодоволно и кимна.
Дурник се огледа и каза:
— Не виждам никакви признаци някой да обработва тази земя.
Силк се засмя.
— Земята в Мелцена е прекалено ценна, за да правят на нея някакви си ферми, Дурник. Хората тук внасят всички необходими за живота им храни от континента. Тук има единствено имения на много, много богати хора — оттеглили се от активен живот търговци, благородници и така нататък. Целият остров е един огромен парк. Дори планините са оформени като декоративни градини.