Повечето от тях отказаха, ала Белдин пристъпи напред и протегна ръка.
— Защо не? — рече дребният гърбушко. — Я да си пийнем мъничко от питието ти, моето момиче. — Неизвестно защо той отново започна да приказва като Фелдегаст.
Белгарат възмутено вдигна очи към тавана.
Ерцхерцогинята се разсмя и подаде каната на Белдин, който я пресуши на един дъх.
— Много вкусно — рече той и се оригна, после захвърли с истинско пренебрежение каната в ъгъла. — Обаче аз предпочитам пиво, ваша светлост. Щом пия вино толкова рано сутрин, получавам киселини.
— Нека бъде пиво тогава — кресна щастливо тя. — Всички ще седнем около тази маса и ще пием, докато изгубим съзнание. — Тя се отпусна на един диван, разкривайки по-голяма част от тялото си пред погледите на своите гости. — Донеси пиво — заповяда тя на загубилия и ума и дума слуга. — Искам направо да ни удавиш в пиво, разбра ли?
— Както нареди ваша светлост — отвърна високият мъж и се оттегли.
— Хуав чвек — изфъфли ерцхерцогинята. — Но понякога е страхотно надут. Винаги отказва, щом го поканя да пийнем заедно. Очите й изведнъж се наляха със сълзи. — Никой не ще да пие с мене — оплака се тя, протегна умолително едната си ръка към Белдин и той я прегърна. — Ти ме разбираш, нали, приятелю? — захълца тя и зарови лице в рамото му.
— Естествено, че те разбирам — рече и той и я потупа по гърба. — Хайде, хайде, мило момиче. Успокой се. Скоро ще ти мине.
Тя възвърна самообладанието си, подсмъркна шумно и затърси носна кърпа.
— Не че специално ми се иска да съм такава, каквато ме виждате, ваше височество — извини се тя, опитвайки да съсредоточи погледа си върху Силк. — Тук просто умирам от скука. Отрат е истински охлюв. Няма никакви приятели и ме натика в този затвор. Че какво е забавното на този пуст бряг? Само прибоят се блъска в скалите и чайките пищят — това е единствената ми компания. Така ми липсват баловете и вечерните увеселения — какво да правя тук като непрекъснато съм сама като кукувица?
— Това е ужасно жестоко, скъпа — съгласи се Белдин, взе малкото буренце с пиво, донесено от слугата с раболепен поклон, и изби капака с коравия си юмрук. — Искаш ли и ти да пийнеш с мене, скъпа? — учтиво попита той ерцхерцогинята и вдигна буренцето към нея.
— Ако направя опит да пия направо от това, ще се удавя — възрази тя и се изсмя глупаво.
— Имаш право — съгласи се гърбавият магьосник. — Хей, ти — обърна се той към Белгарат. — Я дай на това мило момиче някаква чаша.
Белгарат се намръщи, ала без да произнесе нито дума, му подаде една сребърна халба от бюфета.
Белдин загреба дълбоко с халбата, потапяйки я в буренцето, изтри дъното и с ръкав и я подаде на ерцхерцогинята.
— Да си жива и здрава, моето момиче — вдигна тост той и отпи направо от буренцето.
— Толкова си мил! — изхълца тя. После пресуши половината халба, а от ъгълчетата на устните и потекоха струйки пенливо пиво и накапаха роклята й.
— Много съжаляваме, че не успяхме да се срещнем с Негова светлост — подхвана Силк, очевидно твърде смутен от грубия подход на Белдин към благородната дама, която въпреки синята кръв във вените си, беше доста пийнала.
— Не сте пропуснали нищо интересно, ваше височество. — Тя се оригна, благовъзпитано прикривайки устата си с ръка. — Моят съпруг е дебела зелена крастава жаба, притежаваща не повече чар от някой мъртъв плъх. Прекарва цялото си време, опитвайки се да открие родствена връзка с императорския трон. Кал Закат няма наследник, така че всичките му братовчеди по цял ден седят и се дебнат кой от тях ще умре по-бързо. А същевременно всички се опитват да сключат някакви съюзи помежду си. Били ли сте някога в Мал Зет, ваше височество? Този град е направо отблъскващ. Честно ви казвам — дори да получи императорската корона, предпочитам да отида в ада, вместо в столицата. — Тя изпи на един дъх останалото пиво в халбата и без да промълви нито дума, я подаде на Белдин. След това се огледа с блеснали очи, неспособна да съсредоточи поглед върху някой от гостите си. — Но, скъпи ми принц Келдар — рече ерцхерцогинята, — все още не сте ме представили на приятелите си.
— О, колко ужасно разсеян съм днес, ваша светлост — възкликна драснианецът, плесна се по челото, стана и направи официален поклон. — Ваша светлост, имам честта да ви представя Нейна светлост херцогинята на Ерат. — Дребният мъж протегна величествено ръка към Поулгара, която стана и направи реверанс.
— Ваша светлост — измърмори вълшебницата.
— Ваша светлост — отвърна ерцхерцогинята и се опита да се надигне, ала това не и се удаде.