— И за какво говориха? — попита я тихо Гарион. — Имам предвид съпругът ви и белоокият мъж?
— Белоокият каза на мъжа ми, че някой си Зандрамас може да му гарантира императорския престол в Мал Зет. Това име Зандрамас ми звучи познато. Някой от вас случайно да го е чувал? — Тя се огледа, опитвайки се да задържи погледа си на фокус.
— Не си спомням — отвърна любезно Силк. — Вие виждали ли сте отново онзи белоок човек?
Ерцхерцогинята беше твърде заета да загребе последните няколко глътки пиво от буренцето.
— Онзи, белоокият — нетърпеливо я попита Белгарат. — Връщал ли се е тук?
— Разбира се. — Дамата се отпусна в креслото си и енергично пресуши пивото. — Беше тук преди няколко дни. Дойде с някаква жена, облечена в черна рокля, и с някакво малко момче… — Ерцхерцогинята се оригна и продължи: — Можеш ли да дръпнеш шнурчето на ей това звънче, мой гърбави приятелю? — помоли тя Белдин. — Мисля, че приключихме с това буренце, а пък още съм жадна.
— Веднага ще се погрижа за това, скъпа! — Гърбавият вълшебник отиде с несигурна стъпка до звънеца и дръпна шнурчето.
— Толкова е хубаво човек да е обкръжен с приятели — замечтано каза ерцхерцогинята. След това главата й се килна на една страна и тя захърка.
— Събуди я, Поул — рече Белгарат.
— Да, татко.
Вълшебницата съсредоточи волята си и клепачите на дамата незабавно се отвориха.
— Какво правех, приятели? — попита тя.
— Ами… разказвахте ни за посещението на белоокия преди няколко дни, ваша светлост — подсказа й Силк.
— О, да. Дойде привечер, вече се беше смрачило. Той и онази вещица с черната рокля.
— Вещица ли?
— Сигурно беше вещица. И си криеше лицето! Но малкото момченце беше наистина очарователно — с червеникаворуси къдрици и най-сините очи, които съм виждала. Дадох му мляко, защото беше гладно. Както и да е, белоокият и вещицата заминаха нанякъде с мъжа ми, после се върнаха, взеха всички коне от къщата и отново изчезнаха. Онази крастава жаба, мъжът ми, ми каза, че известно време нямало да се връща у дома. Освен това добави да извикам добър шивач — да съм си направела рокля, подходяща за коронясване. Забравих точно каква трябваше да бъде роклята.
— А малкото момче? — попита напрегнато Се’Недра.
Ерцхерцогинята сви рамене.
— Не знам. Май го взеха с тях. — Тя въздъхна. — Така ми се приспа изведнъж…
— Съпругът ви каза ли къде възнамерява да отиде? — попита Силк.
Тя размаха ръце и заяви:
— От години съм престанала да слушам какво дрънка. Имаме малка яхта в едно заливче на около миля оттук. Сега я няма, затова мисля, че са отпътували с нея. Той спомена нещо за търговските кейове на юг от града… — Ерцхерцогинята се огледа. — Още ли не са донесли друго буренце?
— Ще го донесат след секунда, скъпа — увери я Белдин с тих, нежен глас.
— О, добре.
— Искаш ли да разбереш още нещо от нея? — попита Силк Белгарат.
— Мисля, че не. — Възрастният мъж се обърна към дъщеря си. — Приспи я, Поул.
— Не е е необходимо, татко — отвърна тя и погледна тъжно ерцхерцогинята, която отново бе обвила ръце около врата на Белдин. Главата й лежеше на рамото на магьосника и вече се чуваше лекото й хъркане. Гърбавият внимателно се освободи от ръцете й и я сложи да легне. После оправи роклята й, взе едно одеяло и я зави.
— Лека нощ, милейди — измърмори той, докосвайки леко лицето й. След това се обърна, измери Белгарат с войнствен, яростен поглед и попита с тон на човек, готов да се сбие с някого. — Е?
— Нищо не съм казал — рече Белгарат.
Без да произнесе нито дума, Се’Недра стана, отиде до ужасния дребен мъж, прегърна го и го целуна по бузата.
— Това пък защо? — попита я подозрително той.
— Аз също нищо не съм казала — отвърна малката кралица, разсеяно измъкна няколко сламки от брадата на вълшебника и му ги подаде.
6.
Щом излязоха от къщата, Гарион веднага отиде при Кретиен и се метна на седлото.
— Какво си наумил? — попита го Силк.
— Ще продължа по дирята на Зандрамас — отвърна кралят на Рива.
— Защо? Тя просто ще ни изведе до онова заливче, за което спомена херцогинята, и след това отново ще се изгуби в морето.
Гарион безпомощно погледна приятеля си.
— Според мен най-доброто е незабавно да се върнем в града. Там много хора работят за мен. Ще напълня кейовете с мои агенти — както направихме в Джарот. Не е трудно да бъде проследен Нарадас.
— Защо не взема Кълбото и не отида сам на кейовете? — възрази Гарион.