— Защото ще откриещ единствено от кой кей е отплавала Зандрамас. Необходима ни е повече информация. — Силк го погледна съчувствено. — Зная, че те измъчва нетърпение — всички ние изпитваме същото, — но ще стане по-бързо, ако постъпим както предлагам аз. Хората ми ще разберат откъде е отплавала Зандрамас и накъде се е насочила. Всъщност нас ни интересува последното, нали?
— Добре тогава — рече Белгарат. — Качвайте се на конете. Тръгваме веднага.
Всички скочиха на седлата и се понесоха в галоп към пътя.
По пладне стигнаха северната порта на града и не след дълго слязоха от конете пред къщата на Силк. Влязоха, изкачиха се по стълбището и се отправиха направо във всекидневната.
— Ветер да дойде при мен — нареди Силк на един слуга, докато влизаха в стаята.
— Веднага, ваше височество.
— Смятам, че ще е най-добре веднага да опаковаме нещата си — предложи Силк. — Щом разберем накъде е тръгнала Зандрамас, ще трябва да потегляме на път.
— Бедната Зит — измърмори Сади. — Сигурно много се е изморила от това пътуване.
— Е, не е единствената — рече Велвет с известно съжаление. — Не мисля, че когато всичко това приключи, ще пожелая отново да погледна кон.
На вратата се почука и след секунда влезе Ветер.
— Искали сте да ме видите, ваше височество?
— Да, Ветер. — Силк крачеше напред-назад, вперил замислено поглед в пода. — Търсим едни хора — каза той.
— Така и предположих, ваше височество.
— Добре. Знаем, че тези хора са дошли неотдавна в Мелцена. Напуснали са града преди три или четири дни. Искаме да разберем накъде са се отправили.
— Разбирам, ваше височество. Можете ли да ми опишете тези хора?
— Да. Групата се състои от двама мъже, една жена и малко дете — момче. Единият от мъжете е ерцхерцог Отрат. Познаваш ли го?
Ветер кимна утвърдително.
— Да, мога да дам на хората си точното му описание.
— Много добре, Ветер. Другият мъж се казва Нарадас.
— Чувал съм това име, ваше височество, ала не мисля, че съм виждал този човек.
— Не би могъл да го забравиш. Очите му са изцяло бели.
— Да не е сляп?
— Не, но очите му не са с цвета на човешки очи, а съвсем бели.
— Това ще направи задачата ни много по-лека.
— Така си и мислех. Жената непрекъснато е полагала усилия да държи лицето си скрито, ала тя придружава ерцхерцога и Нарадас. До нас достигна следната информация: те може би са отплавали от някой кей на юг от града. Започни търсенето оттам. Изпрати всичките си хора в тази зона. Разпореди им да разговарят с всички моряци, работници и докери по тези кейове. Нуждаем се незабавно от тази информация. Ако се наложи, раздай пари на агентите си. Искам да зная кога са тръгнали, с кой кораб и къде отиват. Ако корабът вече се е върнал в пристанището, изпрати при мен някой от моряците, работил на борда. А най-добре ще е да доведеш самия капитан. От изключително значение е да действаме бързо, Ветер.
— Веднага ще се погрижа за това, ваше височество. Най-много след час на онези кейове ще има неколкостотин от моите хора. Непрекъснато ще ви държа в течение как напредва търсенето. Има ли нещо друго, което желаете да свърша?
Силк се намръщи, после каза:
— Да. Ние дойдохме в Мелцена с един от нашите кораби. Той сигурно все още е в пристанището. Изпрати някой до капитана. Нека му съобщи да бъде готов да вдигне платната — ще отплаваме веднага щом получим необходимата информация.
— Ще се погрижа за това. — Ветер се поклони и безшумно излезе.
— Май е добър в занаята — отбеляза Белдин.
— Един от най-добрите — потвърди Силк. — Изпълнява точно всичко и никога не изпитва ненужно вълнение. — Дребният мъж се усмихна. — Чувам, че Брадор се опитва отново да го привлече към своята мрежа, ала аз имам повече пари от него.
Белдин се ухили и погледна към Белгарат.
— Трябва добре да обмислим някои неща — каза той. — Защо Зандрамас се обременява с онзи ерцхерцог? И защо се е отклонила от пътя си? Не виждам никакъв смисъл в тази нейна постъпка.
— Разбира се, че има смисъл в пътуването, което е предприела.
— Сигурен съм, че ще ми го обясниш — в най-добрия случай подир една-две седмици.
Белгарат пъхна ръка под туниката си, измъкна окъсано парче хартия и зачете:
„Запомнете. Преди богът на Мрака да се възкачи в небесата, кралят на изтока и кралят на юга ще започнат война един срещу друг. Това ще бъде знак, че наближава денят на последната среща. Затова побързайте! Отидете на Мястото, което вече не съществува, когато по равнините на юга се водят опустошителни битки. Вземете със себе си човека, определен да бъде принесен в жертва, както и един крал на ангараките — той ще бъде свидетел на онова, което ще се случи. Защото онзи, който се появи пред Ктраг Сардиус с човека, определен за жертвоприношението, и с краля на ангараките, ще бъде издигнат над всички и ще ги управлява. Знайте — в момента, когато принесете жертвата, богът на Мрака отново ще се роди и ще триумфира, смазвайки в мига на своето ново раждане Детето на Светлината.“