— Глупави брътвежи — заяви Белдин. — Как попадна това в ръцете ти?
— Намерихме го в Ктхол Мургос. — Белгарат вдигна рамене. — Това е част от пророчествата на гролимите. Разказвал съм ти за него.
— Не — възрази Белдин. — Не си.
— Не може да не съм ти споменавал.
— Съжалявам, Белгарат — измърмори мръсният гърбав вълшебник и стисна зъби. — Не си.
— Удивително! — намръщи се Белгарат. — Сигурно съм забравил.
— Знаехме, че това рано или късно ще се случи, Поул — рече Белдин. — Този момък вече наистина навлиза в годините на старостта.
— Не говори така — прошепна вълшебницата.
— Напълно ли си сигурен, че не съм ти казвал нищо по този въпрос? — каза Белгарат натъжено.
— Във философията не съществува понятие „пълна сигурност“ — отвърна Белдин.
— Радвам се, че го каза — рече Белгарат и в гласа му се прокраднаха едва доловими нотки на самодоволство.
— Я стига!
— Какво „стига“?
— Не се опитвай да използваш собствените ми предразсъдъци срещу самия мен. И какво ще стане с нас, ако вярваме на безумните пророчества на гролимите?
— Да, гролимите се подчиняват на заповеди, лишени от здрав смисъл.
— Ние правим същото — замисли се и ще видиш.
— Може би имаш право. Ала ние поне от време на време подлагаме на съмнение заповедите, които получаваме. Гролимите въобще не го правят. Те следват сляпо всички инструкции. Когато бяхме в Рак Урга, видяхме как Агачак притиска крал Ургит. Агачак знае, че трябва да има подръка някой крал на ангараките — единствено в този случай има някакъв шанс да попадне на мястото на последната среща. Той ще вземе Ургит със себе си дори ако трябва да го влачи за косата. До този момент Зандрамас не се е погрижила да отговори на това изискване.
— Следователно тя планира да убие Закат — рече Дурник. — След това ще постави онзи ерцхерцог на неговия трон.
— Няма да е необходимо да го прави, Дурник. Необходими са няколко неща, за да бъде признат човек за крал на ангараките: във вените му да тече кралска кръв — колкото и малко да е тя; нужна е церемония по коронясването и някой висш гролим да потвърди пред обществото, че въпросната личност става владетел. В миналото племенните вождове бяха наричани крале. Това обаче нямаше никакво значение, защото цялата власт беше съсредоточена в ръцете на Торак. Ала всички те си имаха корони и тронове. Във всеки случай Зандрамас е гролим и заема висока позиция в йерархията на тяхната църква. Отрат пък има кралска кръв. Като организират церемонията по коронясването — колкото и фалшива да е, — той ще стане крал на ангараките и ще отговаря на посоченото в пророчеството.
— Въпреки всичко това не ми звучи съвсем убедително — рече Дурник.
— И тези думи изрича човек, чийто народ избра за свой първи крал най-обикновен фермер — намеси се Белдин.
— Всъщност Фундор Великолепни съвсем не беше лош крал — подхвана Белгарат. — Е, наистина му беше необходимо известно време, докато се научи да управлява. От фермерите винаги стават добри крале. Те знаят кое е важно и кое — не. Във всеки случай Отрат наистина ще притежава кралска титла — и затова отговаря на посоченото в пророчеството. Така че сега Зандрамас разполага с всичко, което и е нужно.
— На нас също ли ни е необходим владетел? — попита Дурник — Искам да кажа — трябва ли да имаме ангаракски крал?
— Не. С нас трябва да бъде алорнски крал. Мисля, че Гарион отговаря на това условие.
— Предишния път не беше толкова сложно, нали?
— Всъщност беше. Тогава Гарион беше и крал на Рива, и Детето на Светлината. Торак пък беше и крал, и бог, а същевременно беше и Детето на Мрака.
— А кой тогава беше човекът, когото трябваше да принесат в жертва?
— Ти беше този човек, Дурник — тихо каза вълшебникът. — Не помниш ли?
— О — възкликна Дурник объркано. — Понякога забравям.
— Е, аз пък никак не съм изненадан — изръмжа Белдин. — Когато убиват някой човек, обикновено паметта в някои моменти му изневерява.
— Престани! — намеси се Поулгара, повишила опасно глас, и прегърна Дурник.
Гарион изведнъж осъзна, че никой от тях не беше разговарял с Дурник за онова ужасно време от мига, когато Зедар бе убил ковача, до секундата, когато Кълбото и боговете го бяха възкресили. Но пък Поулгара едва ли би позволила някой да приказва по този въпрос.