— В такъв случай Зандрамас е изпълнила всичките си задачи, нали? — изрече тъжно Се’Недра. — Държи в ръцете си моя син и един ангаракски крал. Искам да видя детето си преди да умра.
— Да умреш? — възкликна невярващо Гарион. — Как така „да умреш“?
— Един от нас трябва да се раздели с живота си — отвърна малката кралица. — Сигурна съм, че ще бъда аз. Иначе няма никаква друга причина да идвам с вас, нали? Пред всеки един от нас е поставена някаква задача. Моята е да умра.
— Глупости!
— Не са глупости. — Тя въздъхна.
— Всъщност Зандрамас трябва да изпълни още няколко задачи — каза Белгарат. — Най-малкото трябва да се справи с Урвон.
— Мисля, че трябва да елиминира и Агачак — добави Сади. — Доколкото си спомням, йерархът също иска да влезе в играта.
— Агачак е в Ктхол Мургос — възрази Силк.
— И ние бяхме там преди няколко месеца — изтъкна евнухът. — Човек може без особени затруднения да стигне от Ктхол Мургос до Малореа. Нужен му е само кораб.
— Зандрамас трябва да направи и още нещо — рече Велвет и прегърна малката кралица.
— О, така ли? — отвърна Се’Недра без особен интерес. — И какво?
— Пророчеството съобщи на Гарион, че тя все още не знае къде е Мястото, което вече не съществува. Зандрамас не би могла да отиде там преди да разбере къде се намира то, нали?
Лицето на Се’Недра малко се разведри.
— Не само Зандрамас не е свършила работата си докрай — каза Белгарат. — Аз трябва да намеря неповредено копие на Пророчествата от Ашаба. — Вълшебникът погледна към Силк. — Как мислиш, колко време ще бъде необходимо на хората ти да намерят нужната ни информация?
Силк разпери ръце.
— Не знам. Много неща просто зависят от късмета. Все пак предполагам, че няма да се наложи да чакаме повече от един ден.
— А корабът ти достатъчно ли е надежден? — попита Гарион. — Искам да кажа дали може да се движи по-бързо, отколкото докато идвахме насам?
— Е, не е в състояние да развива особено висока скорост — отговори дребничкият драснианец. — Мелцените са по-добри корабостроители от ангараките, но този кораб е предназначен за превоз на товари, а не да участва в състезания по ветроходство.
— Какво ли не бих дал да можех да имам в този миг един черекски боен кораб! — въздъхна Гарион. — Бързият плавателен съд наваксва много от изгубеното време. — Той се вгледа замислено в пода. — Ще ни е много трудно, нали? — каза кралят на Рива и погледна Белгарат. — Може би ако ти и аз обединим силите си, а после…
— Хм… Гарион — прекъсна го Дурник. — Дори ако тук имаше черекски кораб, как ще го управляваш? Не мисля, че тукашните моряци ще се справят с подобна задача.
— Да — рече мрачно Гарион. — Въобще не помислих за това.
Някой почука и след миг влезе Ветер.
— Хората са изпратени при южните докове, ваше височество — докладва той. — Споменахте, че работата не търпи отлагане, за това си позволих да изпратя куриери с бързи коне на определени места недалеч от бреговата ивица. Ако някой от тях се добере до нова информация, тя ще пристигне до нас след пет минути. — Той погледна към Се’Недра. — Надявам се, че това до известна степен ще облекчи безпокойството на Нейно височество.
— Нейно височество ли? — избухна Силк, ала след миг се овладя, погледна агента и избухна в смях. — Откъде разбра коя е тя, Ветер? Та аз не съм ти представял никого.
— Моля ви, ваше височество — отвърна Ветер обидено. — Не сте ме наели на този пост, за да правя глупости. Поддържам известни контакти с бившите си сътрудници от Мал Зет, така че в общи линии ми е известно кои са вашите спътници и каква е мисията ви. Вие предпочетохте да не споменавате нищо по този въпрос и аз тъй и не го повдигнах, ала не ми плащате да държа очите и ушите си затворени, нали?
— Не е възможно човек да не обича тези мелцени, нали? — обърна се Велвет към Сади.
Ала Сади вече наблюдаваше Ветер с подчертан интерес.
— Може би след време ще успея да разсея едно малко недоразумение, което се появи между мен и моята кралица — каза евнухът на агента на Силк. — Ако това се случи, бих могъл да ви предложа да работите за мен в Стис Тор.
— Сади! — възкликна Силк.
— Бизнесът си е бизнес, принц Келдар — отвърна любезно Сади.
Ветер се усмихна, после каза на Силк:
— Нося няколко документа, ваше височество. Помислих си, че докато чакате, може би ще пожелаете да ги прегледате. Без вашия подпис някои от тях ще са невалидни.
— Пак работа — въздъхна Силк.
— Така ще спестим време, ваше височество. Понякога са нужни дни, докато човек се справи с текущата работа.
Силк бързо прегледа документите.