Выбрать главу

— Всичко това не излиза извън обичайната практика — отбеляза той. — Има ли нещо друго, което непременно трябва да ми съобщиш?

— Къщата е под наблюдение, ваше височество — докладва Ветер. — Двама от тайната полиция на Рола. Предполагам, че ще се опитат да ви проследят, когато тръгнете.

Силк се намръщи.

— Бях забравил за този човек. Има ли някакъв начин да се отървем от хората му?

— Смятам, че мога да се справя с положението, ваше височество.

— Не искам трупове — предупреди го Силк. — Кралят на Рива се отнася с неодобрение към отнемането на човешки живот. — И се ухили на Гарион.

— Мисля, че ще овладеем положението, без да проливаме кръв, ваше височество.

— Нещо друго?

— Утре сутринта Консорциумът ще ни изпрати оферта за откупуване на нашите запаси от боб — отговори Ветер. — Началната им цена ще е с три пункта под пазарната, но накрая ще достигне пет пункта над стойността, предлагана в момента на пазара.

— Откъде научи пък това? — попита го изумено Силк.

— Подкупих един от членовете на Консорциума. — Ветер сви рамене. — Обещах да му дам комисиона една четвърт пункт от приходите, ако успее да наложи на колегите си да закупят боб от нас на цена с десет пункта по-висока от пазарната. Може би предложението ми е прекалено щедро, но по всяка вероятност ще имаме нужда от услугите на този човек и в бъдеще, а сега вече го държа в ръцете си.

— Този четвърт пункт наистина си струва!

— И аз така си помислих, ваше височество. — Изведнъж Ветер се разсмя. — А, и още нещо, принц Келдар. Сега разполагаме с възможност да направим нови инвестиции.

— Така ли?

— Всъщност става дума по-скоро за дарение с благотворителна цел.

— Това не е област, в която се проявявам особено често — отвърна Силк хладно, ала изведнъж носът му потрепна едва забележимо. — Е, както и да е, няма да изгубя нищо, ако чуя какво ще ми съобщиш, нали?

— В университета има един алхимик, който винаги се облича в необичайно мръсни дрехи — обясни Ветер. — Та той се кълне във всичко най-свято, че може да превръща пиринча в злато.

— О, интересно! — Очите на Силк светнаха.

Ветер вдигна предупредително ръка.

— Засега цената на услугите му е твърде висока. Няма никакъв смисъл да дадеш две жълтици и след експеримента да получиш в замяна само една.

— Не бих казал, че си струва.

— Ала този дребен куц алхимик твърди, че може да намали цената на опитите си. Хлопа по вратите на всеки търговец в Мелцена и проглушава ушите на всички със своя проект. Необходим му е богат покровител, за да намали разходите по експериментите си.

— Ти проучи ли как стоят нещата?

— Разбира се. Изглежда, че наистина умее да превръща пиринч в злато — освен ако не е някой блестящ фалшификатор. Той се ползва с особена репутация — говори се, че се занимава с тези опити от няколко столетия. Има непоносим характер и около него ужасно вони — казват, че това се дължало на химикалите, които използва.

Изведнъж очите на Белгарат се разшириха и той попита:

— Как нарече този човек?

— Мисля, че не съм споменавал името му, древни — отвърна агентът на Силк. — Нарича се Сенджи.

— Нямам предвид името му. Опиши ми го как изглежда.

— Нисък, плешив. Има брада, ала тя е вечно опърлена. Понякога нещо в експериментите му се обърква и от лабораторията му се разнасят експлозии. А, да, споменах, че е куц — струва ми се, че накуцва с левия крак и ходи изкривен на една страна.

— Точно това е! — възкликна Белгарат и щракна с пръсти.

— Не бъди толкова загадъчен, татко — каза строго Поулгара.

— Пророчеството съобщи на Гарион, че някой ще каже мимоходом пред нас нещо, което ще е изключително важно. Е, това е то!

— Не те разбирам.

— В Ашаба Кайрадис ни заръча да търсим човек с криви крака, защото само той ще ни помогне да открием онова, което търсим.

— По света има много куци хора, татко.

— Зная, но Пророчеството положи извънредни усилия, за да изпречи на пътя ни именно онзи, който ни е потребен.

— „Да изпречи на пътя ни“?

— Може би изразът ми не е съвсем точен, но разбираш какво имам предвид.

— Наистина, Поул — намеси се Белдин. — Спомням си, че приказвахме за Пророчествата от Ашаба, когато Кайрадис ни спомена за някакъв кривокрак човек. Не съм забравил думите й — тя каза, че Зандрамас държи в ръцете си едно от неувредените копия, у Нахаз е второто, а третото, последното копие е при кривокракия — или поне той знае къде се намира то.

— Всичко това не ми звучи много убедително, Белгарат — рече Дурник.

— Разполагаме с достатъчно време да проверим какво е положението — отговори му възрастният мъж. — Бездруго не сме в състояние да тръгнем преди да узнаем накъде се е отправила Зандрамас. — Вълшебникът погледна към Ветер. — Къде можем да намерим този Сенджи?