— Този човек наистина ме изкарва от търпение — заяви Порен.
— Нарочно го прави. — Вела вдигна рамене. — Смята, че е забавно.
— Ярблек каза, че и ти носиш съобщения за мен — рече кралицата. — Мисля, че ще е най-добре да прочета всичко наведнъж — така ще изживея всички неприятни изненади само един път.
— Нося ти само едно съобщение, Порен — отговори Вела. — При това устно. Лизел — момичето, което наричат Велвет — ме помоли да ти предам нещо, когато останем насаме.
— Какво? — попита Порен и остави писмото на Белгарат.
— Не съм сигурна как са разбрали — подхвана Вела, — но изглежда, че кралят на Ктхол Мургос не е син на Таур Ургас.
— Какво говориш?
— Ургит няма никаква родствена връзка с онзи луд за връзване. Изглежда, преди доста години някакъв драсниански благородник посетил кралския палат в Рак Госка. Той и втората съпруга на Таур Ургас си допаднали. — Вела се усмихна и леко повдигна вежда. — Та значи много си допаднали. Винаги съм изпитвала съмнения в жените на мургите. Както и да е — в резултат на това приятелство на света се появил Ургит.
Ужасно съмнение проблесна в съзнанието на кралица Порен.
Вела се засмя дяволито.
— Всички знаем, че Силк има връзки с много хора, в чиито вени тече благородна кръв — рече тя. — Ала не ни беше известно точно с колко кралски семейства е свързан.
— О, не! — възкликна Порен.
Вела започна да се смее.
— О, да. Лизел притисна майката на Ургит до стената и старата дама си призна всичко. — Изведнъж лицето на надракското момиче стана сериозно. — Смисълът на съобщението, което ти изпраща Лизел, е следният: Силк не иска онзи симпатяга Джевълин да разбере за това. Лизел смяташе, че трябва да съобщи за този факт на някого. Затова ми заръча да предам съобщението на теб. Предполагам, ти трябва да решиш дали да уведомяваш Джевълин, или не.
— Колко мило от нейна страна — сухо каза Порен. — Значи искат да пазя тайни от началника на кралското разузнавателно управление?
Очите на Вела блеснаха.
— Лизел се намира в трудно положение, Порен — подхвана тя. — Тя знае, че аз пия прекалено много и често-често сипя страхотни ругатни. Това кара хората да мислят, че съм глупава, ала не съм. Жените на надраките знаят какво става по света, а пък аз имам остри очи и виждам много неща. Да си кажа право — не съм ги хванала на място, но бих заложила половината от парите, които ще взема, щом Ярблек ме продаде, че Силк и Лизел често си правят компания.
— Вела!
— Не мога да го докажа, Порен, но зная какво съм видяла. — Надракското момиче помириса коженият си жакет и направи гримаса. — Ако не бих те затруднила особено с молбата си, бих желала да се изкъпя. От две седмици яздя без прекъсване. Конете наистина са прекрасни животни, но никак не ми се иска да мириша като тях.
Умът на Порен заработи бързо и усилено; в желанието си да спечели време, кралицата стана, приближи се до надракското момиче и попита:
— Обличала ли си някога атлазени одежди, Вела?
— Атлазени ли? Аз? — Вела се изсмя грубо. — Надраките никога не носят коприна и атлаз.
— Тогава можеш да си първата, която ще го стори. — Кралица Порен протегна малките си бели ръце и вдигна буйните черни коси на младата жена. — Бих дала душата си, за да имам такава коса.
— Ами да ти я продам тогава? — предложи Вела. — Знаеш ли как щеше да се вдигне цената ми, ако бях русокоса?
— Стига глупости, Вела — рече кралицата. — Опитвам се да мисля. — Тя зарови ръцете си в къдриците на Вела и чак се уплаши от усещането — косите й се сториха като живи! След това Порен протегна ръка: вдигна брадичката на Вела и се вгледа в огромните и очи. Нещо, изглежда, развълнува кралицата на Драсния — тя изведнъж разбра каква ще бъде съдбата на това полудиво дете на природата, застанало пред нея. — О, скъпа! — засмя се тя. — Само какво удивително бъдеще те очаква! Ти ще достигнеш небесните висини, Вела, наистина ще ги достигнеш!
— Не разбирам за какво приказваш, Порен.
— Ще разбереш. — Порен се вгледа в съвършеното й лице. — Да — рече кралицата. — Мисля, че материята трябва да бъде атлаз. Бледолилаво ще ти отива много.
— Аз предпочитам червеното.
— Не, скъпа — каза Порен. — Червеният цвят няма да ти отива. Трябва да се облечеш в бледолилаво. — Тя докосна ушите на момичето. — Освен това мисля, че трябва да сложиш украшения с аметист.