— Какво те безпокои, Гарион? — попита вълшебницата и сложи нежно ръка на рамото му.
— Чувам гласа му, лельо Поул — гласа на Торак. Той ме е мразил хиляди години дори преди да се родя. Дори е знаел името ми.
— Гарион — съвсем спокойно каза тя. — Вселената е знаела името ти преди тази луна над главите ни да изплува от нищото. Цели съзвездия са чакали да се появиш след сътворението на света.
— Аз не съм искал това, лельо Поул.
— На някои от нас не е позволено да избират, Гарион. Има неща, които трябва да бъдат направени, и определени хора, които следва да ги извършат. Съвсем е просто.
Той се усмихна тъжно и нежно докосна снежнобелия кичур над челото й. И за последен път през живота си й зададе въпроса, стоящ на устните му, откакто беше малко момче.
— Защо аз, лельо Поул? Защо тъкмо аз?
— Можеш ли да се досетиш за някой друг човек, на когото би поверил тази работа, Гарион?
Той наистина не беше подготвен за такъв въпрос. Думите й го поразиха с абсолютната си простота. Най-сетне кралят на Рива разбра всичко.
— Не — въздъхна той. — Не бих могъл. Въпреки това ми се струва малко нечестно. Дори не са ме попитали.
— Нито пък мен, Гарион — отвърна тя. — Но не е нужно да ни питат, нали? Ние сме родени със знанието за онова, което трябва да извършим. — Тя го прегърна. — Толкова се гордея с теб, Гарион.
Той се засмя, без да крие иронията си.
— Е, в края на краищата не станах чак толкова лош. Поне мога да си обувам обувките, без да слагам дясната на левия крак, нали?
— Нямаш представа колко време ми беше необходимо, докато ти обясня това — отвърна тя и също се засмя. — Ти беше добро момче, Гарион, но никога не слушаше. Дори Рундориг ме слушаше. Обикновено не ме разбираше, но слушаше.
— Понякога ми липсва. И Доруун и Зубрет също. — Гарион замълча за миг. — Те ожениха ли се? Имам предвид Рундориг и Зубрет.
— О, да. Преди много години. Зубрет има много деца — пет, може би дори повече. Всяка есен ми пращаше съобщение и се връщах във фермата на Фалдор да помагам при раждането на следващото и бебе.
— Наистина ли? — попито удивено Гарион.
— Не бих позволила на никого другиго да го направи. Зубрет и аз имахме различни мнения по някои въпроси, но я обичам много.
— Тя щастлива ли е?
— Мисля, че да. Човек може да се справи лесно с Рундориг, а и около нея има предостатъчно деца, за които да мисли. — Вълшебницата го огледа критично. — Оправи ли ти се настроението?
— Чувствам се по-добре — отвърна Гарион. — Винаги се чувствам добре, когато си до мен.
— Много мило от твоя страна.
— Дядо каза ли ти какво пишеше за Се’Недра?
— Да — отвърна тя. — Ще я наблюдавам внимателно. Защо не слезем долу? Следващите няколко седмици сигурно ще са изтощителни, така че трябва да спим колкото се може повече, докато можем.
Крайбрежието на Пелдан беше обвито в мъгла точно както беше казал капитан Кадиан. Сигналните огньове, които горяха на крепостните стени на Селда, наистина се оказаха добри ориентири.
— На около миля на юг оттук има рибарско селище, ваше височество — каза капитанът на Силк. — Сега е изоставено заради размириците, но наблизо има кей — или поне имаше, когато плавах за последен път край този бряг. Там ще можем да свалим конете.
— Отлично, капитане — отвърна Силк.
Щом слязоха на брега, Гарион веднага оседла Кретиен, яхна го и пое покрай брега. Измина около миля и половина и долови познато усещане — мечът го тласкаше по следата на Зандрамас. Обърна коня и се върна при другарите си.
— Откри ли следите й? — попита напрегнато Се’Недра.
— Да — отвърна той, погледна дядо си и попита: — Е? Ще тръгваме ли за Кел, или ще направим нещо друго?
Белгарат се почеса по брадата и погледна първо Белдин, а след това Поулгара.
— Следата води към вътрешността на страната, нали? — попита Белдин.
— Да — каза Гарион.
— Значи все още не е нужно да взимаме такова решение — каза гърбавият магьосник. — Докато Зандрамас върви в същата посока като нас, ще продължим да я следваме. Ако се отклони, ще решим какво да предприемем.
— Това е разумно, татко — съгласи се Поулгара.
— Добре тогава — каза старият вълшебник. — Мъглата ще ни прикрива не по-зле от тъмнината. Първо да стигнем до следата, пък после Гарион, Поул и аз ще отидем на разузнаване.