— Почакай един момент, Дурник — рече Белгарат. — Би ли превел нещо? — Той погледна към Тот. — Допускам, че знаеш как да стигнем оттук до Кел? — обърна се вълшебникът към глухонемия гигант.
Тот намести пъстрото вълнено одеяло на рамото си и кимна.
— В Мелцена чухме, че пророците от Кел са затворили града — продължи старият вълшебник. — Нас ще пуснат ли да влезем?
Тот направи няколко от жестовете, с които си служеше.
— Казва, че това не е никакъв проблем, поне докато Кайрадис е в Кел — преведе Дурник. — Тя ще помоли другите пророци да ни пуснат в града.
— Значи тя е там? — попита Белгарат.
Този път жестовете дойдоха почти светкавично.
— Не можах да те разбера — каза Дурник на приятеля си. Глухонемият гигант пак замаха с ръце, но този път по-бавно.
Ковачът се навъси.
— Доста е сложно, Белгарат — подхвана той. — Доколкото го разбирам, Кайрадис е там, но и едновременно с това не е — както стана, когато видяхме Зандрамас. Кайрадис може да бъде на няколко различни места и в различно време.
— Виж ти колко интересно! — намеси се Белдин. — А Тот спомена ли къде се намират тези други места и времена?
— Не. Мисля, че би предпочел да не го прави.
— Е, ще уважим желанието му — рече Белгарат.
— Аз пък ще уважа любопитството си — каза Белдин, махна няколко клечки от брадата си и посочи към небето. — Отивам там — добави гърбавият вълшебник. — Мисля, че трябва да знаем докъде се простира тази мъгла и на какво ще се натъкнем, след като излезем от нея. — После разпери ръце, проблесна и излетя.
Дурник влезе в срутената къща и запали огън, а Силк и Сади излязоха да обиколят разрушеното село. След малко се върнаха — водеха един мършав мелцен, облечен в кафява роба.
— Криеше се в едно мазе — каза Силк.
Мъжът трепереше, очите му се стрелкаха диво.
— Как се казваш? — попита го Белгарат.
Човекът се вгледа втренчено в него, сякаш не го беше разбрал.
— Мисля, че не е съвсем на себе си — рече Силк. — Не каза нито дума през целия път дотук.
— Имаш ли някакво лекарство, което може да го успокои? — попита Белгарат Сади.
— Да, древни. — Евнухът извади малко шишенце, пълно с кехлибарена течност, взе една чаша, наля в нея вода, внимателно прибави няколко капки от кехлибарената течност и я разбърка. — Хайде, изпий това — каза той на треперещия човек.
Мъжът взе чашата и я пресуши на няколко шумни глътки.
— Трябва да изчакаме малко — каза Сади на Белгарат.
Уплашеният човек престана да трепери.
— По-добре ли си вече, приятелю? — попита го Сади.
— Д-да — отговори мъжът и си пое дълбоко дъх. — Много ви благодаря. Имате ли нещо за ядене? Умирам от глад.
Поулгара му даде хляб и сирене и каза:
— Хапни, докато стане яденето.
— Благодаря. — Той се нахвърли върху храната с вълчи апетит.
— Изглежда, си преживял доста неприятности през последните дни — рече Силк.
— Да — отговори му мелценът с пълна уста.
— Как се казваш?
— Наброс. Аз съм от Бюрото по пътищата.
— Откога си в Пелдан?
— От цяла вечност. Сигурно ще станат двадесет години.
— Какво е станало тук? — Силк посочи разрушените къщи.
— Пълен хаос — отговори Наброс. — Вече няколко години царят безредици, а миналия месец Зандрамас присъедини Пелдан към своите владения.
— Как го е направила? Чух, че била някъде в западната част на континента.
— И аз мислех така. Може би е заповядала на генералите си да го направят. Никой не я е виждал от няколко години.
— Изглежда, разполагаш с добра информация за положението в страната, Наброс — каза Силк.
Мъжът сви рамене.
— Така е, когато си чиновник. — Той се усмихна малко тъжно. — Понякога си мисля, че прекарваме повече време в клюки, отколкото в истинска работа.
— Да си чувал нещо за Зандрамас напоследък? — попита Белгарат.
— Всъщност да — отговори мелценът и почеса небръснатата брадичка. — Точно преди да замина от Селда, един приятел от Бюрото за търговия се отби при мен и ми разправи за плъзналите навред слухове — щяло да има коронация в Хемил, столицата на Даршива. Щели да короняса някакъв ерцхерцог от Мелцена за император на Малореа.
— Но Малореа си има император — възрази Велвет.
— Да, знам. Но моят приятел от Бюрото по търговия е много умен. Разви много интересни идеи и ми разкри какво планирали да направят. Кал Закат престоя много години в Ктхол Мургос, но наскоро се върна в Мал Зет, нали така? По-голямата част от армията му е все още на запад, така че той не разполага с много войници. Зандрамас, изглежда, подготвя тази коронация с цел да разгневи императора и той да предприеме някаква необмислена стъпка, Предполагам, че се надява да го подмами извън Мал Зет и нейните войски ще го нападнат извън столицата. Ако успее да го убие, ерцхерцогът от Мелцена ще стане император.