— Какво си наумила?
— Това е просто игра, дете. Драснианците са много добри играчи. А щом постигна онова, което съм наумила, цената ти ще се вдигне двойно. — Порен явно изпитваше самодоволство. — Първо се изкъпи, а после ще видим какво ще направим с тебе.
Вела вдигна рамене.
— Може, но при условие, че камите си останат при мен.
— Ще решим и този въпрос.
— Наистина ли можеш да направиш нещо с дънер като мен? — попита Вела и гласът й буквално прозвуча жално.
— Имай доверие в мен — отвърна Порен усмихната. — Сега върви се изкъпи, дете. Аз трябва да прочета всичките писма и да взема някои важни решения.
Кралицата на Драсния прочете писмата, повика иконома и даде няколко разпореждания.
— Искам да говоря с граф Трелхайм, преди да се е напил — заяви тя накрая. — Освен това трябва да проведа разговор с Джевълин. Да дойде по най-бързия начин в двореца.
След десет минути Барак вече стоеше на вратата на кралските покои. Очите му биха зачервени, а рижата му брада стърчеше във всички посоки. Ярблек бе дошъл с него.
— Оставете халбите с бира на масата, господа — повелително каза Порен. — Имаме доста работа. Барак, „Морска птица“ готова ли е да отплува в открито море?
— Моят кораб е винаги готов за среща с вълните — отвърна графът обидено.
— Добре. Събери моряците си. Трябва да отидеш до няколко места. Ще свикам среща на съвета на алорните. Съобщи това на Анхег, Фулрах и сина на Бранд Кайл в Рива. Отбий се в Арендия и вземи Мандорален и Лелдорин. — Кралицата сви устни. — Кородулин не е достатъчно здрав да понесе дългото пътуване, затова заобиколи град Воу Мимбре. Той ще стане дори от смъртното си ложе, ако знае, че свиквам такава среща. Вместо това отиди в Тол Хонет и доведи Варана. Аз сама ще съобщя новината на Чо-Хаг и Хетар. Ярблек, ти отиди в Яр Надрак и доведи Дроста. Остави Вела тук, при мен.
— Но…
— Никакво „но“, Ярблек. Прави онова, което ти казвам.
— Стори ми се, че става дума за Съвета на алорните, Порен — възрази Барак. — Тогава защо каним аренди, толнедранци, че и надраки?
— Трябва спешно да вземем важно решение, Барак. А то засяга всички без изключение.
Двамата мъже се взираха глупаво в нея.
Кралицата плесна рязко с ръце.
— Побързайте, господа. Побързайте! Нямаме никакво време.
Ургит, върховният крал на Ктхол Мургос, седеше на обсипания си с крещящи украшения трон в палата в Рак Урга. Беше облечен в любимия си лилав жакет и лилави панталони и разсеяно подхвърляше короната си от едната ръка в другата, заслушан в напевния глас на Агачак, йерарха на Рак Урга с вид на мъртвец.
— Това ще трябва да почака, Агачак — заяви накрая кралят. — Идния месец се женя.
— Но това е повеля на църквата, Ургит.
— Прекрасно. Предай на църквата искрените ми поздрави.
Агачак изглеждаше изумен.
— Не вярваш в нищо. Така ли?
— Не, вече не много. Нима болният свят, в който живеем, още не е готов да приеме атеизма?
За пръв път през живота си Ургит видя сянка на съмнение по лицето на Йерарха.
— Атеизмът е незамърсено пространство, Агачак — каза кралят. — Високо, сиво, равно място, където човек сам изковава съдбата си и праща боговете да вървят по дяволите. Нито аз съм създал тях, нито те мен, така че сме квит. Въпреки всичко им пожелавам всичко добро.
— Това не е в твоя стил, Ургит — отбеляза Агачак.
— Наистина не е. Просто вече ми омръзна да се правя на шут. — Ургит изпъна крак и хвърли короната си към стъпалото, сякаш мяташе обръч. Успя да я хване и с ловък ритник я препрати отново към ръцете си. — Всъщност ти не разбираш, нали, Агачак? — рече кралят и хвана короната във въздуха.
Йерархът на Рак Урга се изправи сковано.
— Това не е молба, Ургит. Аз не те моля.
— Добре. Защото аз няма да отида.
— Заповядам ти да отидеш.
— Аз пък не мисля така.
— Осъзнаваш ли с кого приказваш?
— Много добре осъзнавам, старче. Ти си същият досаден гролим, отегчаващ ме до сълзи още от момента, когато наследих трона от човека, който дъвчеше килимите в Рак Госка. Чуй ме внимателно, Агачак. Ще използвам кратки думи и прости изречения, за да не те обърквам. Няма да отида в Малореа. Никога не съм имал намерение да ходя в Малореа. В Малореа няма нищо, което бих искал да видя. Определено не възнамерявам да се приближавам до Закат. Освен това в Малореа има демони. Виждал ли си някога демон, Агачак?
— Веднъж, всъщност два пъти — отвърна навъсено Йерархът.
— И все още искаш да ходиш в Малореа? Агачак, ти си луд като Таур Ургас.