— Тая дрешка не покрива гърдите ти, дете. Ела тук. Имаме да си поговорим за някои неща.
— Но, мамо. Аз съм в …
— Седни — майка й потупа леглото. Робин се затътри, но все пак седна. Констанс изчака докато се увери, че ще бъде изслушана внимателно, и прегърна дъщеря си. Констанс бе висока мургава жена, а Робин се смяташе за дребна, дори според стандартите на Ковън. Боса достигаше метър и четирийсет и пет сантиметра височина и тежеше трийсет и пет килограма. Почти не приличаше на майка си. Чертите на лицето и цвета на косата бе унаследила от неизвестния баща.
— Робин — подхвана Констанс, — никога досега не е ставало нужда да ти обяснявам, но сега вече е наложително. Заминаваш за свят, доста по-различен от нашия. Там, навън, има същества, известни като мъже. Те са … не са като нас. Те имат между краката си…
— Мамо, това вече го знам. — Робин се завъртя нетърпеливо, за да се измъкне от прегръдката на майка си. Констанс инстинктивно я стисна за рамото.
— Сигурна ли си? — попита тя и изгледа любопитно дъщеря си.
— Видях една снимка. Но не разбирам, как могат да ти го вкарат, ако ти самата не искаш.
— И аз самата често се чудя — кимна Констанс. Извърна глава и нервно се окашля. — Няма значение. Истината е, че животът навън се основава на желанието на тези мъже. Те не мислят за нищо друго, освен как да ти го натикат. Това нещо се подува и става дълго колкото ръката до лакътя и дваж по-дебело от нея. И тогава те халосват по главата и те замъкват в някоя тясна уличка… или, да речем, в някоя празна стая, или нещо подобно. — Констанс се намръщи и бързо продължи. — Не бива никога да им обръщаш гръб, инак те отвличат. Способни са да ти причинят непоправима вреда. Просто помни, че не си вкъщи, а навън, в един стръвен свят. Там всички са зажаднели — и мъжете, и жените.
— Ще го запомня, мамо.
— Обещай ми на публични места винаги да скриваш гърдите си и да носиш панталони.
— Добре, ще гледам да съм с панталон, когато съм сред непознати. — Робин се намръщи. Понятието „непознати“ не й беше съвсем ясно. Въпреки че не се знаеха по име, всички на Ковън се смятаха за сестри. Очаквала бе да срещне на Гея мъже, но не и стръвни жени. Ама че странна мисъл.
— Обещай ми.
— Обещавам, мамо. — Робин се стресна от силата на майчината прегръдка. Целунаха се и Констанс побърза да напусне стаята.
Робин погледна за миг към вратата. После се обърна, за да довърши опаковането на багажа.
5. Обаятелният принц
Крис послуша съвета на Титанидата-посланик и попрочете нещичко за Гея, преди да се качи на кораба, който щеше да го отведе там. Той не беше глупав и осъзнаваше, че планирането не е най-силната му страна. Видял бе толкова от плановете си сринати под ударите на лудостта, че вече бе отвикнал да ги кове.
Откри, че Гея не е сред най-посещаваните места в Слънчевата система. За това имаше ред причини, като се започне от нечовешките митнически процедури и се стигне до липсата на първокласни туристически условия. Натъкна се на интересна статистика: ежедневно на Гея пристигаха средно по сто и петдесет човека. Понякога си тръгваха по-малко. Някои от липсващите бяха решили да останат тук. Емигрирането не бе свързано с формалности и постоянната човешка популация на Гея наброяваше няколко хиляди души. Ала някои от тях с нещастна съдба.
Изглежда Гея привличаше младите и авантюристите. Идваха мъже и жени, отегчени от еднообразието на Земята. Обикновено пристигаха след като вече бяха обиколили всички кътчета на Слънчевата система, обитавани от човека, където бяха намирали все същото, само че под куполи под налягане. Гея предлагаше климат, подобен на земния. Това означаваше освобождаване от необходимостта да се живее в колектив — нещо обичайно на повечето враждебни към човека планети, и жизнен простор, който Земята вече не можеше да осигури.
Той научи доста за титаните — за децата на Гея около Уран, — които допускаха до себе си само изследователи с научна мисия и се отнасяха снизходително към Гея, лудият титан. Запозна се с физическата структура на Гея и картите на нейната вътрешност. Тя представляваше въртящо се кухо колело с шест кухи спици, а размерите й надхвърляха границите на въображението дори за хора, израснали в космическите колонии в точките на Лагранж. Радиусът й бе шестстотин и петдесет, а обиколката — четири хиляди километра. Жизненото пространство околовръст наподобяваше вътрешност на тръба с височина двеста и петдесет и сечение двайсет и пет километра. Плоските наклонени огледала между всеки две от шестте спици пречупваха и изпращаха слънчевите лъчи през прозрачните прозорци по покрива, така че част от земите по ръба бяха винаги огрени от светлина, докато областите под спиците тънеха във вечен мрак. Гея бе изцяло обитаема. Дори по стените на четиристотинкилометровите цилиндри на спиците имаше живот. Картата на Гея създаваше куп неудобства, тъй като в посока изток-запад бе шестнайсет пъти по-дълга отколкото север-юг. За да се използва, трябваше да се залепят двата й края и да се седне вътре в така получения цилиндър.