Не съжаляваше за времето, което бе прекарал в разучаване на картата. От космоса Гея беше почти невидима. Въпреки че и той се включи във всеобщата блъсканица край портовете, докато корабът се приближаваше към един от входните терминали, не успя да види кой знае колко. С изключение на отражателните огледала, външната повърхност на Гея бе абсолютно черна, за да поглъща по-пълноценно слънчевата светлина.
Крис смяташе, че си е приготвил домашните, и не очакваше никакви изненади. Оказа се, че има само една, но тя се превърна в катастрофа.
Както се очакваше, тяхната група бе слята с тази на останалите, пристигнали на същия ден туристи за двете денонощия карантина и обеззаразяване. Точно това бе една от причините Гея да не блазни богаташите и снобите. Процедурата бе достойна за инфекциозна болница, за разпределителя на остров Елис (Елис — остров в залива на Ню Йорк, където в началото на века се е намирал основният приемателен център за имигранти, търсещи убежище в САЩ. — Б.пр.) или Аушвиц. Униформени карантинни служители накараха всички да се съблекат и да предадат личните си вещи. Оказа се, че към тях спадат и лекарствата на Крис. Аргументите му бяха посрещнати с твърд отказ. Не можело да се правят изключения при никакви обстоятелства и ако той не желаел да предаде хаповете си, бил свободен веднага да се върне на Земята.
Обеззаразяването се оказа сериозна процедура, реализирана с безчовечна експедитивност. Голите тела и от двата пола бяха качени върху конвейерни ленти и придвижвани от един пункт за обработка към следващия. Къпеха ги и ги облъчваха. Тъпчеха ги с хапчета за повръщане и диуретици, правеха им клизми. След известно време цялата процедура се повтаряше. Не се предвиждаше никаква възможност за усамотение. Процедурите се извършваха в огромни бели зали, пълни с манипулационни маси и голи, мъкнещи се насам-натам люде. Всички спяха в общи спални помещения и ядяха безвкусна храна, сервирана върху метални подноси.
Крис никога не се бе чувствал удобно гол, дори в присъствието на мъже. Имаше нещо за криене. Въпреки че то, разбира се, не беше видимо за очите: той страдаше от натрапчивия страх, че когато бронята от дрехи бъде свалена, ще изложи на показ своята различност от останалите и избягваше ситуациите, в които голотата бе нещо обичайно. В резултат на това Крис изглеждаше странно — млечнобял сред море от черни, кафяви и загорели тела.
Пристъпът започна рано на първия ден. Не се дължеше на спирането на лекарствата, тъй като активните им съставки все още циркулираха в кръвта му. Беше чиста проба загуба на плацебо-ефекта (Плацебо — напълно безвредни лекарствени форми без лечебено въздействие, давани на пациентите за да се постигне психологическият ефект от вземането на истински лекарства. — Б.пр.). Но състоянието му едва ли щеше да се ограничи с психологическия срив. Тревогата и притеснението му за психохимичния глад, на който смяташе, че е подложен, можеха да предизвикат по-сериозни атаки. Когато по дланите и врата му изби пот, разбра, че се почва.
Скоро зрението му се замъгли и нарасна чувствителността му към звуци. Трябваше непрекъснато да си внушава, че все още всичко е нормално, не е на прага на сърдечен пристъп, че хората не му се надсмиват и все още не умира от тумор в мозъка. Усещаше краката си като някакви далечни, бледи, студени неща. Това приличаше на игра, в която бе длъжен да участва, преструвайки се на нормален, въпреки че другите знаеха, че не е. Беше смешно. Опитваше се да се засмее. После започна да се преструва, че плаче, докато тайничко се подхилваше със съзнанието, че би могъл когато си поиска да спре плача си. Това продължи до мига, в който някой го докосна по рамото, а Крис заби юмрук в носа му.
Веднага му просветна. Изсмя се на мъжа, който се олюляваше. Намираха се в банята — май прекарват по-голяма част от времето си тук, помисли си Крис, като за момент се почувства объркан. Но безпокойството премина. Падналият на пода мъж крещеше нещо, но на Крис хич не му пукаше. Много повече го вълнуваше ерекцията, която бе получил. Реши, че е прекрасно, и знаеше, че всички голи жени наоколо ще се съгласят с него. Зад гърба му се чу плясък, Крис се обърна и видя,че мъжът, когото бе ударил, отново се валя на пода. Тъпакът бе замахнал зад гърба му и се беше подхлъзнал на мокрите плочки.