Дощя му се да начука нещо. Не че имаше някакво значение какво точно. Импулсът започваше да става натрапчив. Лесно можеше да се озапти, но всичко му изглеждаше на майтап…
— Кой иска да се чука? — изрева Крис. Хората се заобръщаха да го видят. Той разпери ръце, споделяйки удоволствието си от прекрасното усещане. Някои се засмяха. Повечето отместиха погледи, но това не го смути.
Заплесна се по една едра блондинка. Веднага я хареса — от дългите мокри коси, стелещи се по гърба й, до нежно издутите мускулести прасци. Доближи се плътно и притисна любовно офертата си към бедрото й. Тя погледна надолу, после бързо вдигна очи към ухилената му физиономия и го зашлеви с насапунисана ръка.
Крис отблъсна лицето й с длан. Зъбите й изтракаха и тя политна назад толкова стресната, че изобщо не направи опит да избегне ритника, който Крис се готвеше, но така и не сполучи да нанесе, защото някакъв мъж го сграбчи за ръката и го завъртя — двамата се хързулнаха и пльоснаха на пода. От вси страни заприиждаха мъже, готови да защитят русокосата. Настана голяма бъркотия.
На Крис не му пукаше. Изведнъж се оказа избутан на ръба на мелето и побърза да се мушне в тълпата, за да се отдалечи максимално от схватката. Отправи се към отсрещния ъгъл, където душовете изливаха тонове вряла вода върху акри плът, предимно женска. Крис прегръщаше тая или оная и не след дълго му отвърнаха с усмивка. Жената бе дребна и тъмнокоса, а това бе фантастично, защото обикновено го правеше с пищни блондинки. Тя се кикотеше, докато я носеше метната през рамо към огромните пусти спални помещения, за да я хвърли върху горния нар. Не след дълго Крис щастливо развратничеше.
Наистина беше нечестно, просто някаква ужасна несправедливост — точно когато усещаше, че може да прекара така целия ден, се появи някаква фашизирана надзирателка, която ги уведоми, че са длъжни да се явят в манипулационната за някакви гадни иригации на дебелото черво или друга подобна идиотия, и която просто не желаеше да изслушва обясненията на Крис, че може да го прави и с маркуч в задника си. Несговорчивостта й така го притесни, че се изправи — партньорката му смешно изхриптя, когато той стъпи върху гърдите й — и замахна към натрапницата, която вече бе отстъпила назад с оръжие в ръце. Надзирателката внимателно се прицели и стреля в него.
Събуди се сред локва от кръв и бълвоч. Зачуди се какво ли е станало, но усети, че всъщност не иска да узнае. По тридневната му брада имаше засъхнала кръв. Не си спомняше почти нищо и знаеше, че трябва да е благодарен за това.
Искаха да разберат дали ще се държи като добро момче и той ги увери, че това е едничкото му желание.
Жената, която бе стреляла по него, му помогна да се поизчисти. Май изгаряше от желание да му разправи от игла до конец за пребиваването му в пандиза и за предшестващите събития, но той бе затворил съзнанието си. Върнаха му личните вещи и го отведоха до някакъв ескалатор. Когато вратата зад гърба му се затвори, Крис се озова в капсула, която плаваше в жълтеникава течност из огромна тръба. След като отбеляза този факт, той го забрави.
Пътешествието продължи почти час и през цялото това време усещаше главата си куха. Появи се пред зашеметяващо извитото небе на Гея, изправи се върху застрашително огънатата земя и се огледа наоколо без ужас или изумление. Беше достигнал границата на изумлението. Над главата му се рееше стометров наблюдателен дирижабъл. Вдигна празен поглед към него и си помисли за гълъбите.
Зачака.
6. Палатковият град
Назу беше изпаднала в отвратително настроение. Двата пресни белега върху ръката на Робин свидетелстваха за душевното състояние на нейния демон. Анакондите мразят да бъдат къпани, подмятани насам-натам и боцкани с игли — змията бе ужасена и объркана от събитията през последните два дни, а начинът да изрази всичко това беше да се хвърля към най-близката мишена, която все се оказваше Робин. Инак, откакто бяха заедно, Назу бе хапала Робин само три пъти.
Самата Робин не се справяше по-добре със ситуацията. Някои от нещата, за които бе предупредена, се оказаха химери. Но жегата беше кошмарна.
Температурата достигаше трийсет и пет градуса. Робин се увери в този смайващ факт, съобщен от водача, който посрещна групата им на повърхността, когато откри термометър и се взря невярваща в него. Абсурдно бе да се поддържа подобен климат, но останалите пренебрегваха този феномен. Оплакваха се, но не показваха готовност да направят нещо.