Копнееше да разкъса дрехите си. Бори се с този импулс до последно, но тъй като майка й не беше права за толкова много други неща, Робин реши, че ще бъде безопасно, ако не й се подчини и в това. Повечето човеци по прашните улици на Титантаун бяха голи — а защо не и тя? Направи компромис: остави слабините си покрити в знак на това, че ще се бори при всеки опит за изнасилване. Не че все още се боеше да не я изнасилят.
Първият пенис, който видя в помещенията с душовете в карантинната зала, предизвика у нея изблик на смях и й спечели укоризнения поглед на гордия му притежател. Всичко останало бе просто комично. Чудеше се как това нещо би могло да набъбне толкова, че да я нарани, но остави окончателното си заключение за момента, в който ще наблюдава изнасилвач в акция.
През първата нощ не видя изнасилване, въпреки че бодърства с часове в очакване, готова да отблъсне нападателите. На втората нощ двама мъжкари изнасилваха в единия ъгъл на помещенията. Наровете около двойките бяха празни, така че Робин седна на единия и се загледа. Онези клатушкащи се неща бяха набъбнали повече от очакванията й, но все пак не чак толкова. Жените май не изпитваха болка. Нито ги бяха зашеметили, нито пък имаха вид на смразени с поглед. Всъщност, едната дори бе затиснала мъжа.
Някоя от изнасилените кресна на Робин да се маха, но тя вече бе видяла достатъчно. Ако някой се опиташе да й скочи, изживяването щеше да е противно, но не твърде опасно. При редовните гинекологични прегледи разширяването бе доста по-драстично.
Робин наблюдаваше потърпевшите след като изнасилването приключи, за до открие следи на срам. Май нямаше такива. Така че поне това беше истина — тези противни създания бяха научени да приемат деградацията с лекота. Спомни си, че обикновено така става с робите, поне външно. Чудеше се какво ли тлее в душите на непокорните.
Според досегашните й наблюдения, тук никоя не правеше любов. Робин предположи, че сигурно се крият от мъжете.
Титантаун беше започнал да се развива под едно огромно дърво, но преди много години, с края на Войната между Титанидите и Ангелите се бе разпрострял на изток. Повечето Титаниди все още живееха под дървото и по клоните му. Някои се бяха преместили навън, в палатките от шарена коприна, ограждащи налудничавата оживена главна улица — най-близката туристическа атракция на Гея. Тя представляваше наниз от салони и зали, арени и игрални домове, търговски центрове, танцови представления, веселби, лакомства, красиви дрънкулки, моникс, пародии, фарсове, маймунджилъци и палячовщина. Тълпите тъпчеха стърготините и животинскя тор, прашният въздух се изпълваше с тежкия дъх на захарен памук, парфюми, грим, марихуана и пот. Всичко наоколо бе проектирано с присъщото на Титанидите пренебрежение към симетрията и правилата на градоустройството. Казиното се издигаше срещу Интергалактическата староверска баптистка църква, която пък граничеше с космическия публичен дом, а и трите представляваха крехки като обещание, крепящи се на магия конструкции. Нежните гласове на Титанидите от църковния хор се смесваха с тракането на жетоните и страстните звуци, долитащи зад платнените стени. При по-силен порив на вятъра цялата тази цигания можеше да бъде пометена за секунди, за да изникне след час-два в нова конфигурация.
Асансьорът до главината се движеше веднъж на хекторот, който, както разбра Робин, се равняваше на пет дни на Ковън или четири цяло и две десети земни денонощия, ето защо изведнъж се оказа, че тя има на разположение трийсет и шест часа. В Титантаун вероятно можеше да научи нещо, но не беше сигурна какво именно. Празненствата на Ковън не я бяха подготвили да възприеме този безумен карнавал като място за забавление. Представата на вещиците за добре прекарано време се доближаваше до атлетическите състезания и фестивалите, въпреки че и те си падаха по просташките шеги и палячовците.
Майка й бе дала неколкостотин ООН марки. Робин усети в гърдите си надигаща се възбуда, докато стоеше на дървения балкон на стаята си в хотела върху дървото и гледаше от високо на шума, прахоляка и шаренията. Ако не откриеше начин да разбута оня мравуняк долу, тя щеше да прибегне към третото си Око.
Комарджийството я докара до банкрут. Спечели малко, загуби малко, после грам повече и пак не съумя да си наложи да внимава. Парите се оказаха идиотски объркващо нещо и Робин реши, че не е способна да го проумее. Констанс бе споменала, че парите са начин за отчитане на успехите в първобитните култури. Това беше всичко, което бе сметнала за необходимо да каже на дъщеря си.