Робин отново кимна.
— Помощниците пристигнаха за нула време, но разчистването на входа се забави доста повече от предвиденото. Титанидите жадуваха да се трудят, но под кабела нещо им ставаше. Разбягваха се накъдето им видят очите, а когато ги откривахме, не си спомняха да са зачезвали. Така че се наложи да наема човеци и загубих дори повече време. Но все пак разчистихме и седем души се спуснахме до Тетида. Камерата й бе пълна с киселина повече от всякога. Не желаеше да разговаря с мен, а аз бях безсилна, тъй като дори Гея няма власт над Тетида. И така, дойдох тук. Бях сигурна, че до един сте мъртви, но нямаше да повярвам, докато не открия телата ви, независимо след колко време. Ако Тетида ви беше убила, аз … не знам какво щях да направя, но щеше да ме помни докато е жива. Както и да е, имаше и вероятност — съвсем реална, както виждам — да минете покрай Тетида и да влезете в катакомбите.
— Направихме го. А Валия…
— Не говори още. Пази си силите. Доколкото знам, само аз и Габи, единствени от човеците, сме слизали там долу. За катакомбите знаех: неизбродни са и пътят е неоткриваем. Въпреки това се срещнах с Тея и й наредих, ако се появи някой от вас — да ви пуска безпрепятствено. Опитах се да изследвам източния край на катакомбите, но след няколко седмици се отказах. И реших да рискувам: да изпратя долу специална, подходящо екипирана група, която да претърси всеки метър, но за целта се наложи да поръчам доста неща от Земята. Не мислех, наистина, че някой от вас е оживял и…
— Разбирам — с въздишка каза Робин. — Но Тея… о, по дяволите. Мислех че съм … мислех, че сама съм успяла да я преодолея. А тя просто се е забавлявала с мен. — Май се готвеше да заплаче, но бе прекалено отпаднала за да го стори.
Чироко взе ръката й.
— Извинявай — каза тя и я погали. — Погрешно си ме разбрала. Съвсем не смятах, че Тея би приела и изпълнила мои заповеди, ако не стоя при нея, за да я притискам. Твърде е чувствителна по отношение на собственото си уединение. Боях се, че ако някой от вас наистина се появи там, тя ще го убие, ще унищожи тялото и ще набеди Тетида, тъй като знаеше за моите подозрения относно последната. И нямаше какво да сторя — освен да лагерувам на прага й с месеци. Може би въпреки всичко щях да го направя, защото…
— Добре — обади се Робин и леко се усмихна. — Справила съм се.
— Наистина си се справила, а някой ден бих искала да науча как. Е, направих толкова, колкото можах, въпреки че сега дяволски ми се иска да е повече. Смятах след три-четири дни пак да посетя Тея, но получих съобщението от Трини. И дойдох максимално бързо.
Робин притвори очи и кимна.
След кратка пауза Чироко продължи:
— Бих искала да те питам за доста неща и ако имаш сили, бих го направила още сега. Първото и най-същественото е: защо Габи ви е позволила да слезете при Тетида? Двете с Габи чудесно се познаваме, нищо че не винаги се разбираме, но тя би трябвало да е наясно, че жива или мъртва ще разчистя входа и ще ви измъкна. После, когато ти дойде сама, се почудих защо, а сега се питам дали не е наранена и не може… — гласът й секна. Робин отвори очи и ужасът в тях бе толкова явен за Трини, че тя моментално разбра каква е истината и се извърна.
— Мислех, че когато сте разчистили скалите… — Робин замълча.
Трини се обърна. Чироко сякаш се бе вкаменила. Накрая устните й помръднаха, но очите останаха мъртви.
— Не открихме нищо — промълви тя.
— Не знам какво да кажа. Оставихме я там, но нямаше никакъв… — тя избухна в плач и Чироко се изправи. Погледът й бе втренчен в нищото. Трини бе сигурна, че никога не ще забрави тези мъртвешки очи, с които я подминаха сякаш бе празно място, за да отидат при вратата. Магьосницата на Гея пипнешком налучка дръжката и излезе навън. Усети се как слиза по стълбите — в мъртвата тишина се чуваше само хлипането на Робин.
Притесняваха се за нея, но когато погледнаха навън, я видяха на стотина метра, застанала с гръб към тях, до колене в снега. Стоя така повече от час. Трини искаше да отиде и да я доведе, но според Лари трябваше да й дадат повече време. После Робин заяви, че трябва да говори с нея, и Лари слезе по стълбата. Трини ги видя да разговарят. Чироко не обърна глава, но го последва, когато той я прегърна през раменете.
Когато влезе, лицето й все още беше безизразно като на мъртвец. Коленичи до леглото на Робин и зачака.
— Габи ни каза нещо — започна Робин. — Съжалявам, но тя искаше само ти да го чуеш, а тази стая е прекалено малка за тайни.
— Лари, Трини — обърна се Чироко, — бихте ли отишли в самолета? Ще запаля светлината тук когато можете да се върнете.