И Чироко, и Робин не се помръднаха, докато двамата не се екипираха и не излязоха, като затвориха плътно вратата зад себе си. Прекараха цял час в самолета, защитени от вятъра, но на студ. Никой не се оплака. Върнаха се, когато видяха светлините. Трини не долови веднага промяната в лицето на Чироко, но такава имаше. Все още изпитваше болка като го гледаше толкова безизразно. Но вече не бе мъртвешко като маска на труп — по-скоро приличаше на издялано от гранит. А очите горяха.
40. Поколение за чудо и приказ
Сигурно съществуваха и по-лесни неща от това да се грижиш за бременна, обездвижена Титанида и да я водиш в мрака по терен, от който би се ужасила дори планинска коза. От друга страна, Крис бе наясно, че вероятно има и по-тежки, а и далеч по-неприятни неща. Компанията й бе известна компенсация, а им помагаше и фактът, че пътят бе вече маркиран.
В крайна сметка, май така и трябваше да бъде. Ръцете на Валия заякваха, но това не им помогна да ускорят крачка, защото Титанидата междувременно натежаваше. Ставаше все по-тромава и трябваше да внимават повече от всякога да не се подхлъзне и да не нарани все още незарасналите предни крака. С наближаването на термина новите удоволствия от задните лудории постепенно намаляха и секнаха. Но с подобряването на състоянието на краката й предната игра стана дори по-приятна. Крис постепенно загуби вълнуващото чувство за екзотичност, което изпитваше навремето, и понякога дори се чудеше как е могла да му изглежда странна. С взаимното им опознаване нарастваше и близостта им.
Валия се надуваше като презряла тиква. Красотата й ставаше по-ярка и учудващо — множаха се кафявите й петна.
Не ги чакаха особени изненади. Отначало Крис бе в пълно неведение относно раждането на Титанидите, но когато дойде времето да се роди Серпент-едно, вече знаеше не по-малко от Валия. Всичките му опасения се оказаха безпочвени.
Знаеше, например, че Валия именува нероденото си дете „той“, а не с някакво обобщаващо местоимение. Всичко е било планирано с другите двама родители. Знаеше — но все още не му се вярваше, — че Валия общува с плода по начин, който тя никога не успя да обясни задоволително. Твърдеше, че заедно са избирали името, въпреки че се е съобразявала и с обстоятелства, намиращи се извън нейния контрол. Ставаше дума за обичая на Титанидите да кръщават децата по името на първия инструмент, който те притежават. Обичаят вече не беше универсален, но Валия спазваше традициите и известно време се труди върху първия инструмент за своя син — серпент: извита дървена тръба, чийто звук бе като на меден рог. В пещерата изборът на материал бе доста семпъл.
Крис знаеше, че раждането нито ще е болезнено, нито ще трае дълго и че още щом се роди, Серпент ще умее да говори и да ходи. Но когато Валия му каза, че се надява детето да говори и английски, реши, че е полудяла. Не го каза, но изрази съмнението си.
— Зная — отвърна Валия. — Магьосницата също се съмнява. Не за първи път се правят опити новороденото да владее перфектно два матерни езика. Въпреки това дори Магьосницата не би го обявила за невъзможно. Нашата генетика се различава от вашата. При нас много неща стават по друг начин.
— Като например?
— Не разбирам нищо от наука. Но трябва да признаеш, че сме различни. В лабораторни условия Магьосницата е правила успешни кръстоски между яйце на Титанида и генетичен материал на жаби, риби, кучета и маймуни.
— Това противоречи на всичко, което аз поназнайвам за генетиката — призна Крис. Не че е много. Но какво общо има това с познанията на Серпент по английски? Дори и да има човешки родители — което според теб не е вярно, — ние като бебета можем да само да ревем.
— Магьосницата нарича това ефект на Лисенко — обясни Валия. — За свое удовлетворение тя доказа, че Титанидите могат да унаследяват придобити черти. Ние — тези, които настояваме, че английският трябва да се предава на поколенията — смятаме, че това е осъществимо. Веднъж ти ме попита дали не съм изяла речника с кориците. Точно така е. За експеримента е необходимо всички родители да знаят всички английски думи. Целта изглежда непостижима, но ние имаме добра памет.
— Мога да свидетелствам за това. — Нещо в обяснението го смути и доста си блъска главата, докато разбра какво точно. И пак не бе съвсем сигурен кое всъщност го е разтревожило.
— Искам да знам защо — доста по-късно попита Крис. — Защо английски, след като собственият ви език е толкова мелодичен? Не че го разбирам, въпреки че би ми се искало. Но доколкото знам, освен Чироко и Габи, сдобили се свише с тази способност, няма други човеци, преминали отвъд етапа на неправилното, опростено пеене на езика на Титанидите.